Овча могила – до Освобождението Куюнкьой.

Селото е разположено на 31 километра югозападно от Свищов на шосетата Свищов – Левски, Плевен – Русе и Овча могила – Морава. В миналото основен поминък е овцевъдството, а сега – земеделие, малко промишленост, има минерална вода и балнолечение.

Жителите са българи, турци и цигани.

В околностите има останки от тракийско селище.

Най-ранните писмени паметници за селото датират няколко десетилетия преди Чипровското въстание – 1688 година, в католически документ от 1651 година от Евсебий Ферменджиев, тъй като в него е имало малко католици. По сведения от народната памет селото заема днешното си място след голяма чумна епидемия. През чумавите години 1812-13 жителите се преместват в местността Ерликя и Чалтия, през 1829 година пак по време на чума се връщат на старото място, където има могила. Там имало кошери и оцелелите жители от околността се установили край могилата. Оттам и името Овча могила или на турски Куюнкоьой овче село. Тогава е било със значително турско население. Има спомен за преселници от село Червена от този период – сем. Стояноолу. След Кримската война са заселени черкези. След Освобождението идват още преселници от близки села. Увеличава се значително българският елемент за разлика от турския. Стари местни родове – Коджаиваноолу, Петроолу, Данчоолу, Дълбокоолу – Дълбокови. От съседни села след Освобождението идват Котоолу – от Лъжене, Малчика, Събчеви и Борсукови от Сухиндол, Бешкови от Пордим. Данни за по-ново време дава летописната книга на училището. Църквата датира от 1864 година, а първото училище от 1850 година. През 1981 година населението е 2628 жители, а през 2010 – 1644.

Старото име е известно в два варианта – Куюнюню -овча вълна в турски документ от 1875 година и в училищната летописна книга – и Куюнкьой. След Освобождението е въведено сегашното име, което вероятно е било употребявано и преди това.

Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година

Публикува се със знанието и съгласието на проф. Пернишка.

 

Преглеждания: 491