Скопие – 136 статуи за 500 милиона превърнали града в „столица на кича”

В памет на Красимир Узунов, основател и президент на ИА Фокус! С благодарност на колегата Денка Кацарска, която ми даде идея какво си заслужава да видя по време на броените дни край Вардар…

Имах възможност да посетя Скопие, столицата на Република Северна Македония преди години, по време на служебна командировка в качеството на репортер от Информационна агенция Фокус. По онова време вървеше ремонт в центъра на столицата. Горе-долу се знаеше какво предстои, но повече след десет години видяното надхвърли очакванията…
„Македония“ е основният площад на Скопие. Той е най-големият в страната с площ 18 500 м2.
Разположен е на голямо кръстовище в центъра на града. Пресича река Вардар. Изграден е в периода 1920 – 1940 година. Преди това без официално име, по времето на Федеративна народна република Югославия е наименуван „Маршал Тито“.
Ако египтяните – Сфинкса и Пирамидите в Гиза, французите – Айфеловата кула и Лувъра, Москва си има Кремъл, а американците си имат Статуята на свободата, то македонците си имат… Скопие.
Столицата на Северна Македония изобилства от исторически паметници и скулптури, в които буквално се спъвате, докато се разхождате по централната част на града.
Не е пресилено твърдение – само за 5 г. градът е осеян със 136 статуи, 20 от които се появяват в рамките на едно денонощие. Някои са в елински стил, други – в древноримски, а трети са футуристични, а общото между тях е, че… съжителстват на една пресечка разстояние.
Те са разхвърляни навсякъде, нямат много общо помежду си, но разнообразието е безкрайно, а явно творческото въображение на македонските скулптури – неограничено.
На входа към Стария град е разположен паметникът на цар Филип II, бащата на Александър Велики, размахващ гневния си юмрук към небето. В съседство с него е внушителен фонтан на бронзови коне. По трасето са подредени още статуи на легендарни владетели от Античността, поети и революционери от 19 и 20 век, като появата им на едно място, по едно и също време в македонската столица не е случайна.
Грандиозното преустройство си има име – „Скопие 2014“ и по инициатива на партията ВМРО-ДПМНЕ, която през 2013 г. е готова да похарчи съществена част от държавния бюджет за неговото осъществяване.
Решава се да бъде издигнат нов театър и триумфална арка – „Порта Македония“, която не е ясно каква военна победа отбелязва. Излишно е да се казва и че много личности, свързани с българската история, също грейват като паметници в града, създавайки спорове и до днес между нашата страна и Северна Македония.
Присвояването на култура и история се превръща в постоянна политика и произлиза от факта, че малък град с 640 000 жители трябва да се превърне набързо в европейска столица с идентичност, която е пострадала след земетресението през 1963 г. Тогава голяма част от монументалната красота на Скопие се срива, а градът, изгубил историческия си дух, е принуден да се развива по парадигмата на социализма.
С акцията „Скопие 2014“ тогавашните управляващи от ВМРО-ДПМНЕ, начело с бившия премиер Никола Груевски, смятат, че ще изгладят тази несправедливост и ще дадат облик на столицата си, с който ще привличат туристи.
При старта на проекта правителството предвижда около 80 милиона евро бюджет за изграждането на статуи. До 2020 г. разноските вече са стигнали 500 милиона евро. А върхът на тези разходи е няколко етажната статуя „Великият воин“, която много прилича на Александър Велики, яхнал своя Буцефал, за която са похарчени 7,5 милиона евро.
Невероятно обаче пиар тактиката за привличане на туристи в македонската столица проработва, само че хората го посещават, не за да се възхищават на творческите чудеса в града, а за да се смеят с тях.
Скопие получава прякора „столицата на кича“, посетителите му се надпреварват да се забавляват колко статуи ще преброят и заковат по време на разходка в google картите си. Местните жители свикват с гледките и в крайна сметка, въпреки противоречията около тези паметници, посещенията на града се превръщат в запомнящо се събитие.
Не са много местата по света, където може да видите чисто нови древноримски колони, свързвани с периода на късната Античност, копие на парижката Триумфална арка, но доста по-чиста и спретната, и новопостроени къщи-музей като тази на албанката Майка Тереза.
Мемориалната къща е открита през 2009 г., 12 г. след смъртта на носителката на Нобелова награда за мир, и незнайно защо архитектурата ѝ е модернистична и екстравагантна без никаква връзка с произхода на Майка Тереза или с нейната хуманитарна дейност.
При толкова милиони похарчени буди почуда защо липсва нощно осветление на статуите през Националния архелогически музей и пред Националната опера и балет? Защо табелките, които показват кого изобразяват са нечетими в пряк смисъл?
А иначе – центъра на Скопие кипи от живот 24 часа в денонощието! Площада е изпълнен от многолюдна тълпа местни и чужденци-туристи. Чаршията на метри от центъра е отворена постоянно, но затова в следващите дни.
Александър ШАБОВ
Свищов – Скопие – Свищов
Бележка на автора. В текста освен лични впечатления и снимки са ползвани публични материали по темата в глобалната мрежа!