Седем лекари се грижат за ковид болните в МБАЛ „Д-р Димитър Павлович”. Те работят по график и отделението има покритие 24 часа в денонощие от лекар всякакви специалисти – интернисти, кардиолози и т.н. Актуално Свищов разговаря с трима от тях: д-р Даря Първанова, която е и началник на Вътрешно отделение, д-р Нели Иванова и д-р Дарко Стояновски.


Със смях отговарят, че управителят Илиян Венков ги е привлякъл на работа в свищовската болница. Те не са нови лекари тук. В събота, 18 септември правят шест месеца в Свищов. „Изкарахме половин година, ще изкараме и тази вълна и очакваме следващата. Още повече това сме го работили и преди да дойдем тук”, с усмивка и с тъга коментира д-р Първанова.
Терапията, която прилагаме на стационарно болните от ковид е с медикаментите, които се предлагат и университетските болници, категоричен е д-р Стояновски. Той е от Скопие, Република Северна Македония, но още 18-годишен е напуснал родината си и дошъл в България.


Нивото тук не е на по-ниско нищо, че е общинска болница, допълва д-р Нели Иванова.

При лечението на ковид има определен протокол за медикаментите, а ние имаме достъп до тези медикаменти, обяснява и д-р Даря Първанова. Тя допълва, че преди идването си в Свищов тя и д-р Иванова имат опит в ковид отделение в Университетската болница в Плевен.
„Университетските болници лекуват със същите медикаменти, които ги има тук в аптеката и ги използваме. Прочетохме не една и две епикризи от околията, които лекуват с доста по-нисък клас медикаменти. Проблемът тук е, че няма реанимация, няма интензивно лечение. Това налага привеждане на пациенти на лечение в друга болница. Не, че не знаеш какво да направиш, но когато няма с какво да го направиш и когато нямаш реанимация зад гърба си – няма как да го направиш”, с болка обяснява д-р Първанова. Според д-р Първанова оттук произтича по-голямата трудност – в отделението, в което съм работила в Плевен като знам, че имам реанимация на 10 минути от мен е съвсем друго. „И другото, което е определящо е ранга на болницата, което определя медикаментите, които може да изписва здравното заведение – в случая общинската не може. Оттук идват затрудненията, но мисля, че контактите, които има управителя спасяват случаите, защото се реагира на време и може да бъде приведен човек към интензивна грижа. Не, че ние реагираме неадекватно, но просто нямаме условия – няма я реанимацията”, с болка допълва д-р Даря Първанова.
Необходимото за реанимация в нашата болница – четири анестезиолога, анестезиологични сестри. „Мисля в тази посока, следващата ми мечта е в тази посока. Иначе базата е перфектна – ремонтирана е през 2014 година, апаратурата е подходяща за такова ниво на реанимация, но човешкия фактор липсва. Мисля, че това е осъществима мечта и при работа може да се случи и в началото на следващата година”, коментира Илиян Венков.
За тримата лекари професията е: „Начин на живот. Това не е работа, а начин на живот”, категорични са д-р Първанова, д-р Иванова и д-р Стояновски.
„Не съжалявам за този си избор. Не мога да си представя да работя нещо друго. В началото, когато трябваше да вляза в ковид отделение в целите тези скафандри, беше много странно. Тогава се запитах защо и трябва ли да го правя след като много хора, отказват да го направят. Направих го, защото в началото имаше шепа хора, защото не знаеха какво се случва, говореха се страшни неща. Никога не съм си мислила, че ще работя в тези скафандри и ще влизаш в някаква зараза, в която ще умреш едва ли не и ти. Въпреки това го направих. И видях хора, които имат нужда от помощ, която можеш да предложиш, която правиш и не се сравнява с нищо – нито със заплатата, където и да отида. Тук може би е разковничето – това, което получаваш е повече от хората! Никой няма да ти плати нито здравето, нито безсънието, нито нервите. Теб те няма в къщи и децата си растат без теб. Но си заслужава, определено си заслужава. И въпреки всичко не мога да си представя да не го правя”, категорична е д-р Даря Първанова. Допълва я и д-р Стояновски: Надеждата и благодарността в очите на пациентите, които виждаш е може би истинската отплата за труда ни. Кратко споделя, че от години е в България, където среща и съпругата си д-р Десислава Кръстева-Стояновска, която също работи в свищовската болница.
„Изключително се гордея с тези лекари и работата им. Моята идея като започнах работа бе, да възвърнем доверието на нашите съграждани, да се лекуват в болницата и мисля, че това вече става факт. След толкова време най-добрата оценка е на пациента, който излезе излекуван. Всички ние имаме обратна връзка с всички – и удовлетворението е невероятно като видите благодарността на хора, дошли на контролен преглед. Когато сте ги виждали с кислород и знаете колко време сте ги лекували и са лежали тук. Защо трябва да са спокойни хората – ето първа смяна си тръгва и застъпва втора смяна. Благодарен съм и на всички останали свищовски медици в отделението и в другите отделения, но без тях сме за никъде. Официално им благодаря, че са тук и част от екипа”, казва в заключение Илиян Венков.

 

Преглеждания: 1 538