Алеково – до 1934 година Акчаир, Акчар, Акчаяр.

Сравнително голямо село в средната част на Дунавската равнина, на 26 км южно от Свищов (население през 1975 г. 1481 жители, а през 2010 – 649), разположено на река Студена река, ляв приток на Янтра. Поминъкът е предимно земеделие и животновъдство.

Има древни останки на няколко места – в местностите Папазеолу, Чобан баир, Асърлъка, които говорят за заселване в района още от римско време в Алековското землище. Сведения за това дава Константин Иречек, идвал в Алеково към 1898 година, за да търси останките от караулната кула, разположена по римския път от Никопол за Никюп.

Сегашното село е възникнало като турско селище около турски чифлик вероятно през 17-ти или началото на 18-ти век с 25 – 30 турски къщи. Отбелязано в турски документи от 15 – 19-ти век. За заселници черкези през 19-ти век съобщава руския военен кореспондент Василий Немиров – Данченко.

Според преданията болести са причинили две премествания – в м. Кесаровска чешма – други изследвания предполагат, че там има само стари турски гробища – или, по-вероятно – в м. Юртлука, после на сегашното място.

В местността Юртлука при разкопки са открити следи от старо турско селище от 250 – 300 къщи. Поразено от чума, то се премества с останалите си няколко десетки къщи, вероятно в началото на 19-ти век. За големи чумни епидемии се споменава през 1812-1813 и през 1829 и 1834 г. В последното селище идват и преселници от Козловец. Предполага се, че пръв се е преселил тук Богдан Иванов Паликрушев от с. Долна Липница, Павликенско, около 1825 г., след него – Стойно от Врачанско, Марко Николов от Габровско, жители от с. Батошево, Севлиевско, от с. Саръяр (Хаджидимитрово) и др.

Към средата на 19-ти век българските къщи били около 15. След Кримската война се заселват 15 къщи татари. Любомир Милетич съобщава за значителен брой преселници от Мала Азия – над 40 семейства, по време на “руската окупация”, т.е. временното руско управление, установено по силата на Берлинския договор от юли 1878 г. за срок от 9 месеца. Селото нараства през 80-те години на 19-ти век с преселници от Балкана и от Павликенско. През 1880 година има 604 жители. И след Освобождението турците са 1/3 от тях. Според последното преброяване в 2010 населението е от 649 души.

Името на селото според най-старите спомени е Акчаир, Акчар, Акчаяр (бяла ливада) – обяснява се като добра, хубава ливада, поле. Възможно е името да е дадено и поради наличие на бяла пръст – срв. м. Белилките, Белите пръстници. Това име се използва до 1934 година, когато селето е преименувано Алеково, на името на Алеко Константинов.

Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година

 

Преглеждания: 351