Забравени свищовски спомени

Спомням си за моя град на Дунава,
от миналото ни далечно, та до днешни дни.
За онези приятели мили и добри,
весели, засмени, откровени.

За старият ни град до голямата река,
за брега висок, за онзи бряг,
по който къщичките малки и бели
накацали са като чайки наредени.

Спомням си добре младежките години,
старият площад пред киното „Алеко”,
гезмето вечер с ученици, младежи и студенти –
от улицата главна до стария часовник.

Помня виковете, глъчките високи,
смеха, бурните аплодисменти
към артистите – нашите приятели зевзеци.
Колоритни, със завладяващ самобитен хумор.

Помня доайена на уличния театър –
Данчо, ухаещото цвете на града,
Иван Балкански, Лечо и Сандъка,
Петко Ленчето, Паздера и други.

Днес площад „Алеко” е красив,
с плочки мраморни застлан,
с шадраван, с градинки със цветя красиви,
със сгради високи украсен.

Но днес градът и улиците му са пусти,
красивият площад е тих и безлюден.
Само аз стоя със спомените си далечни
за бурния живот в града на Алеко.
Константин Динков – Льони