Моят първи моряшки празник – Покръстването

Малко след празника на рибарите и моряците се сетих, да се поровя в старите снимки и ето какво изрових. А ето и самата история на снимката.
Беше декември месец на 1973 година, моя милост преди няколко месеца навършила 20 години и не щеш ли се озовах на работа в Пристанище Свищов, в служба „Оперативна“ като стифадор (брегова моряшка организаторска ) длъжност.
Служба „Оперативна“ си беше чисто моряшка служба, която включваше и екипажите на „Тайфун“ – маневреният влекач на пристанището с отговорен капитан Константин Динко.
Та наближи тогава 19 декември, Никулден и всички от службата взеха да се подгатвят за отбелязване на празника. Тогава такива тържества на членове от колектива се провеждаха в салона на Белия дом. Мене като най млад член на службата ме поканиха и аз да се присъединя към отбелязването на празника. Съгласих се на драго сърце и не знаех какво са ми нагласили колегите от службата…
Влизам в салона и гледам всичко нагласено, навън студ куче да вържеш няма да издържи, в салона топло над 27 градуса, една огромна чугунена печка, с вместимост сигурно над 300 литра, кюнците червени до стопяване. На печката отгоре един огромен казан с вода на който първоначално не обърнах внимание.
Всеки от колегите донесъл кой вино, кой ракия, а за яденето се беше погрижил готвача на предприятието, който тогава все още живееше в Белия Дом.
Та влизам аз всичко по масите нагласено, натъкмено, музика свири, някой беше донесъл магнетофон, а имаше и акордеонист, който се включи на по късен етап, когато всеки беше глътнал определено количество ноти и гърлата бяха до известна степен смазани, ами така де – на сухо гърло, пее ли се?
Седнах и аз между двама от колегите и се присъединих към компанията. Така хапване пийване и дойде кулминацията за мене на вечерта. Изправи се капитан Динков и каза:
„Приятели, тази година имаме двама нови членове на службата и като такива трябва да преминат през традицията на службата всеки новодошъл в службата, да бъде кръстен като моряк“.
А новодошлите в службата бяхме аз и още един колега, Владимир Врачански, всички му викахме Врацата. От някъде се появи едно поцинковано корито и капитан Динков ми казва: „Сашко събличай се и сядай в коритото!”.
Ами сега – искам или не искам, се събличам по плувки, по онова време друго за долно бельо не признавах,влизам аз и сядам в коритото, от някъде ми се подават две огромни дървени лъжици и ми се казва да започвам да греба с лъжиците и да пея „Морякът удавник съм аз“.
Започвам да греба и да пея, а отгоре ми започва да се излива отначало топла, а накрая съвсем студена чешмяна вода. Като свърши тази процедура капитан Динков ми подава пълно гъмзово шише с вино и ми казва, че трябва да го изпия на екс…
Не знам сега дали бих могъл да изпия толкова вино на екс, но тогава го изпих, след което колегите от службата ми, помогнаха да се подсуша и облека, и да седна сред тях вече наистина покръстен моряк.
Не си спомням друго, но си спомням, че на кръщенето на Врачански като му дадоха да изпие виното, той не го изпи, а направо го изля без прекъсване в гърлото си, а адамовата му ябълка въобще не мръдна…
Като че ли направо в стомаха си го наля това вино този човек!
Та това е историята с моя първи моряшки Никулден приятели, а това е и свидетелството което ми беше издадено тогава.
Александър ЛАЗАРОВ