Козловец – Турско Сливово.

Едно от най-големите села в района, на 18 километра южно от Свищов. Разположено в плодородна равнина с малки възвишения на север. Граничи с Царевец, Хаджидимитрово, Алеково, Александрово, Драгомирово и Българско Сливово. Основен поминък земеделие и скотовъдство.

Населено е с източноправославни българи и малко цигани. Първоначално е било българско-турско село. Споменава се в турски документи от 1632 година с име Ислива – вероятно от Сливово с турско протетично и. Има предположения за преместване от местността Кеповите орехи. Останки от старо заселване в местността Башчалъка, Гидеклика, Герчовелетта. В околността – Башчалъка има гробна могила от късно римско селище, намерени са останки – тракийски конник, талери от Дубровнишката република и др.

Според летописната книга към средата на 19 век е било населено с около 170 къщи, от които половината турски. Наричало се е Турско Сливово за разлика от съседното Българско Сливово. Но българите го наричат и Козловец, което вероятно е по-старото име. За това свидетелства бележка от 1857 година в църковната летописна книга за дарение на църквата в Козловец, построена в 1854 година. След Освобождението не е преименувано, а продължава да носи същото си име.

Най-стари родове Мутковци, Павловци, Ценковци, Страшилови, споменати в летописната книга. След Освобождението идват от Балкана Дешеви, Неновци и няколко семейства от съседни села. След Първата Световна война идват от Македония Господинови, Георгиеви и др. Нарастването на населението е най-голямо през 1946 година. След това една част се изселва в градовете. Преброяването през 1977 година регистрира 2786 жители, а 2010 година почти половината по-малко – 1451.
Емилия ПЕРНИШКА,
Из Местните имена в Свищовско, 2010 година