Верони Маринов: Ключът за успеха е постоянството!

Никога не наранявай никого и не позволявай да бъдеш нараняван! Човек може да бъде наранен не само физически – използвайки силата на думите и дар словото може да нараниш много повече отколкото физически, споделя Спортист на Свищов през 2004, 2008 и 2009 година…

– Господин Маринов, какво е каратето за Вас – спорт, хоби, начин на живот?
– Много интересен въпрос. Каратето за мен и за всички практикуващи това хубаво източно бойно изкуство е начин на живот. Още от влизането в залата то започва да те възпитава на принципите и духовните практики, с които то си служи. В моя живот, в нашия град, в обществото сред повечето хора съм известен благодарение на спорта карате. Разпознаван съм, че съм бил спортист, че съм дал своя дан на бойното поле, буквално съм пролял кръв и пот, за да защитя достойно престижа на града, което ме прави много горд. Знаете, че ние – по-младите поколения, за мое разочарование, премахнаха казармата, на която аз съм привърженик. Не в размерите, които е била – две-три-пет години, но едно кратко обучение би било добре. За мен казармата си беше спортът карате и заради провеждането на трудните физически лагери, упражненията, лишенията, спортните режими – диети, ограничения, не само като каляване на духа и тялото, но и като дълг, който аз изпълних чрез спорта към родината си. Защото аз защитавах България на много високи международни състезания, стигнахме до световно първенство в Токио, където единствено аз успях да спечеля срещи и точки от целия национален отбор. Искам да споделя, че не само за мои противници, които са в страната и чужбина, а и състезатели от другите градове в страната, които не са идвали никога в Свищов, в миналото сме били противници, сега сме приятели и като си говорим казват: „Верони, какво нещо е спортът! Аз във вашия град никога не съм идвал, но като чуя името Свищов в съзнанието ми идва твоето лице“. Това наистина е огромна гордост за мен, че съм накарал хората от други места да се съобразяват с нас.

– Колко време сте бил състезател и откога сте треньор?
– Минал съм през всички етапи на спорта – от дете се занимавам, откакто се помня, мой треньор е моя баща. И мои и негови амбиции сме осъществили. От дете до 2011 година се занимавах активно със спорт и след много тежка травма започнах да наблягам на работата на треньор. Минал съм през всички длъжностни позиции на федерацията като съдия, почетен представител в чужбина, член съм на Федерацията по карате. Да не смесвам политика и спорта, но сега вече като общински съветник знам всяко едно кътче от спорта в Свищов от какво се нуждае. Не само откъм управление на човешките ресурси, на треньорските кадри, на състезателите като мотивация, на проблемите в правилниците, проблемите в критериите за справедливост в избор на Спортист на годината и т.н.

– Най-ценният урок, който научихте от първия си и единствен треньор Марин Маринов?
– Отворът е еднозначен – ключът за успеха е постоянството! И още нещо, което е като философска мъдрост, един основен принцип на който ни учи нашия спорт, но важи във всякакви ситуации – никога не наранявай никого и не позволявай да бъдеш нараняван! Знаете, че човек може да бъде наранен не само физически – използвайки силата на думите и дар словото може да нараниш много повече отколкото физически…

– На това ли искате да научите децата, които тренирате в момента?
– След като спрях да се занимавам активно със спорт остана в мен една празнота, всеки който е бил в моето положение, бивш спортист, ще ме разбере – оставя една празнота, която не е запълнена. Аз запълвам това място, когато съм в залата с децата и им предавам знанията и уменията, които съм наследил. За мен тренировките по карате не са работа, не са бизнес, не са извънкласни занимания за децата – за мен това си е мисия, призвание. С изключителна всеотдайност го правя. Нещата, които учим са всеобхватни – учим се на техниките, движенията, на принципите. В самите тренировки включвам беседи, давам въпроси, учим всички тези принципи по много достъпен начин. Например под формата на игра, задавам им въпроси, на които те ми отговарят, награждавам ги с точки. Децата – това са бъдещето, за мен наистина е удоволствие да се занимавам с тях и да ги тренирам. Нашият клуб се е доказал във времето, че е възпитал различни поколения, които днес в своята професия заемат високи позиции и изискват много сериозна самодисциплина. Ние обучаваме децата не само да бъдат добри и достойни каратисти, но и спортисти, но и да бъдат достойни хора. Да могат един ден да използват собствените си умения, за да бъдат в услуга на обществото. Затова работим по една много сериозна програма, която помага на децата да стават по-добри и в училище и в семейството. Тя се практикува в нашата зала, има различна мотивираща система чрез едни книжки, бележници от едно време, където за всяко едно добре изпълнено упражнение аз ги награждавам със стикери. Групата в момента е около 30 деца, което никак не е малко. Всички те са много добри, много мотивирани и успявам да им задържа вниманието, защото при едни по-малки дечица на първо място е да им грабнеш вниманието и задържиш в спортната зала и чак след това да започнем да готвим някакви високи спортни резултати.
Много е важно и е треньорско задължение, когато дойде време за състезание треньорите да определят и изпращат подготвени атлети на състезание. Само подготвени! В противен случай, лош опит показва, че в преследване на повече медали, повече резултати и гласност по медиите пращат масово деца по състезанията и тези от тях, които не са подготвени просто им се пречупва психиката и това остава до края на живота им. Ние сме избрали другия път – бавно, ама славно. По-бавно вървят, повече подготовки, по-ниски състезания докато дойде време да получат увереност, самочувствие и да излязат като едни равностойни противници на другите и да защитават престижа и имиджа на Свищов.

– Три пъти сте Спортист на Свищов през годините – реализира ли Верони Марнов всичките си мечти в областта на спорта?
– Аз като спортист си бях поставил много, много високи цели и като всеки един спортист съм мечтал за най-високите върхове. Разликата при нас е, че докато аз бях активен състезател Българския национален отбор по карате все още нямаше световен и европейски шампион по карате. Нашето поколение си представяше световния и европейския шампион като една извисена фигура, която веднъж стане ли вече, ще го боготворят и т.н. Тогава нашето карате все още не беше олимпийски спорт. Тогава си бях поставил много високи цели – да стана световен и европейски шампион, по-точно да бъде един от първите, защото това нещо щеше да доведе сериозно внимание не само на школата, от която съм израснал, но и като цяло града, който представлявам. Не успях да ги постигна, но имам резултати и постижения, с които мога да се похваля и гордея.

– Споменахте каратето и олимпийското семейство, какво имате предвид?
– Много е важно да се знае, че каратето има над 450 стила. Федерацията, която аз представлявам и нашия Спортен клуб „Алеко“, обединява всички тези стилове в едно и е лицензирания представител на Международния олимпийски комитет. Тук е истината, всеки един може да си направи клуб по всеки един стил, но не всеки един може да отиде на олимпиада, защото за да отидеш на олимпиада трябва да си подготвен и да си член на Международния олимпийски комитет, където присъства нашата Национална българска федерация по карате. В България в момента има трима души определени от Министерството, които са включени в олимпийска подготовка, които имат шанс да представляват страната ни в Токио. Един от тези тримата се казва Стефан Петков и е от град Свищов и е възпитаник на нашата школа. Искам да спомена, че нашата школа обхваща всички възрастови групи – от деца, мъже и жени, до ветерани. Нашият сенсей, който е мой баща, Марин Маринов, той се състезава все още в категорията на ветераните. Това е много трудно и е ясно защо – работата с деца е една, работата с мъже и жени е друга. Тук искам да подчертая, че община Свищов много ни помага, не само на нашия клуб.

– Споменахте общината и нейната помощ за спорта – основното, което свършихте в тази област, съветник сте от 2015 година?
– Откакто аз съм общински съветник, а аз влязох в местния парламент с много ясна и точна мисия и цел – сферата на моята компетенция е спортът. Може да звучи куриозно, но има доста сходни черти между спорта и политиката. Станах общински съветник 2015 година, когато имаше толкова много неясноти, несправедливости. Първото, което направихме бе промяна в Правилника за субсидиране на спортните клубове, който е най-важният документ за спортните клубове. Благодарение на усърдна работа и на комисията, в която участвам „Здравеопазване, социална политика, младежта, спорт и туризъм“, успяхме да променим правилника, който се трансформира в наредба. В момента Наредбата за субсидиране на спортните клубове определя цялата рамка абсолютно прозрачно и е създадена така, че спортните клубове кандидатстват на базата на постигнати спортни резултати миналата година, кандидатстват за субсидиране от община Свищов. Направихме го така, че ако има на кого да се сърдят, да се сърдят на себе си, че имат малки резултати. Другото, което сме си поставил за цел в този мандат е, то вече е постигнато, но не е реализирано заради пандемията, е най-престижното спортно събитие в общината, е награждаването на 10-те най-добри спортисти. До момента това събитие се реализираше без точни и справедливи критерии, събираше се комисия назначена със заповед на кмета, която разглеждаше номинациите. Сега вече в тези правила са записани точни и ясни критерии по точкова система – национален шампион 2 точки, европейски шампион 5 точки и т.н. и накрая според броя на точките се определя Спортист на годината. В миналото е имало аномалии, където национален шампион става Спортист на годината, а друга номинация е била балкански шампион или носител на световна купа.

– Какво Ви накара да приемете предизвикателството да се захванете с политика, едва ли липсата на други занимания?
– Дори точно обратното, дори благодарение на обществената ми дейност в ОбС срещам доста затруднения и в частния бизнес, в семейството, защото ангажиментите съм ги приел доста отговорно и присърце. Опитвам се да ги върша съвестно, качествено. Предизвикателствата са комплексни – влязох в ОбС 2015 година, тогава ситуацията беше неясна за бъдещето – имаше недоволство сред хората спрямо предното управление, неяснота за новото. Предизвикателство е това, че аз съм взел решение да остана в нашия град да живея, да се развивам със семейството си, да преподавам това, което мога, да съм в полза на Свищов. Като общински съветник мога да променя нещата много по-бързо отколкото, като страничен наблюдател. Предходния мандат работих като опозиция и срещнах доста проблеми при реализиране на моите идеи. Нищо не спечелих от тази глуха опозиция, аз съм избрал друг начин да реализирам своята платформа в този мандат, който още е в началото си. Влязох с точна и ясна платформа, заявена пред гражданите. Това, което обещах не смятам да остане само във въздуха, аз работя по тази платформа активно и единствения начин да я реализирам е чрез изграждане на мостове с местното ръководство. Участвам в работни срещи с кмета господин Генчо Генчев, предоставям идеи, които са част от моята платформа и до момента срещам доста сериозен отклик. Това, което аз съм поставил като искане пред него и ръководството, е свършено по най-добрия начин. За пример ще дам, спомената наредба, има много общини в страната, в които има неясноти относно финансирането на спорта и това е пречка за неговото развитие.

– Какъв е Верони Маринов извън спорта, извън политиката и извън бизнеса?
– Тук е мястото да споделя, че истинският Верони Маринов се разкри буквално преди три години, когато ми се роди дъщеричката Никол Верони Маринова. С нейното раждане и появяване на бял свят осъзнах, че всички неща, които преди това съм мислил, искал, желал – всичко това няма никакво значение и стойност, нямаш ли хората, които те обкръжават – семейството ти. Да бъдем по-смирени един към друг и всеки да върви по своя път, без да ощетява другите. Срещнах моята прекрасна съпруга Аника Байрактарова, с която живеем щастливо вече четири години. Извън семейството помагам на баща си в бизнеса с магазинчето. Предоставяме на хората стоки и услуги на изключително достъпни цени. В последно време на много хора споделям във връзка с проблема, който възникна с терена на Старата болница – когато си всеотдаен в своята работа, коректен, работиш здраво, упорито и мислиш за хората, който и да дойде в града – крупни бизнесмени и ти няма да умреш, защото хората те познават. Ето, при нас като влезе представител на голяма верига се твърдеше ще умре местния бизнес – не е така, хората те познават. Малък пример – идва клиент, обръщаш му внимание, идват възрастни хора, които не могат да си вдигнат печката – изкарваш им я, доставяш е на адрес и ако трябва и на съответния етаж! Смъкваме старите перални, вдигаме новите – това големите вериги не го предлагат.

– Освен всичко Верони Маринов е и доброволец в местната противопожарна команда, какво Ви накара да приемете и това предизвикателство, едва ли липса на свободно време?
– Това стана и благодарение на баща ми, който настояваше да стана доброволец. И аз имам поглед от страните, където съм бил, че доброволците са решаваща роля, т.е. помагат на обществото при нужда. При всякакви катаклизми – наводнения, пожари. Участвах в срещи с доброволците, обучения. Участвах и активно в гасенето на сметището преди две години, което за мое съжаление бе представена от една медия, че съм отишъл заради снимки, което не е вярно. Надявам се да съм бил полезен на пожарникарите, които си вършиха изключително съвестно работата тогава.
Александър ШАБОВ