Свищовско-Беленското блато

Страната ни е красива, красива е България, но още по-красив е родният край, мястото, където си роден и израснал. Затова аз мисля, че няма по-хубаво място в страната ни от моя роден край и град Свищов, градът на Алеко Константинов, градът на брега на Дунав. Ако някога посетите нашия град не пропускайте да се полюбувате на неописуемата гледка изкачвайки се на високия хълм „Калето”, намиращ се на север от центъра на града. Тази височина опира до самата река и насреща се вижда необятната румънска пуста – равнина, която достига планината Карпати. На изток са Русенските възвишения, на юг част от града, на запад се вижда Химкомбинат „Свилоза”, а близо до него, само на 5-6 километра е АЕЦ „Белене”. Те са построени на една малка площ от Свищовско-Беленското блато.

За него искам да разкажа, защото почти нищо не се знае, и много малко е писано. А него го е имало преди много години. То е едно от хилядите блата, които се намират по поречието на тази голяма река, наречена Дунав. В далечното минало блатото се е наричало Свищовско, разположено покрай течението на река Дунав по протежение на 18 километра. На тази територия се намират землищата на град Белене, с. Деков, с. Татари, с. Ореш и град Свищов. Площта на това блато е 65 хиляди декара, от които 45 са на Свищов. Спомням си, че до 1942 година на миналия век тази огромна площ всяка пролет се заливаше от големите, мътни води на Дунав и представляваше едно огромно езеро. С тези води в него влизаха хиляди тонове различни риби. Флората и фауната на това фантастично езеро бе богата. Не бих могъл да опиша това, което моите детски очи са виждали в далечното минало, но ще се опитам да разкажа поне малко от онова, което е останало в моята памет.
От рибарско семейство съм и израснах край бреговете на тази красива река Дунав и огледалните, и тихи води на това блато. На 7 годишна възраст вече можех добре да плувам и греба. От ранна пролет до късна есен не се отделях от водата и лодката на баща ми. С нетърпение очаквах да дойде пролетната великденска ваканция. Времето се затопляше и зимата отстъпваше завзетите си територии. По това време блатото бе пълно с вода, живота в него се пробуждаше. Растителността бе богата и разнообразна, а животинският свят – непреброим. Толкова много видове пернат дивеч на едно място трудно се среща и вижда, това е рядкост. Огромните площи от върба, дебела и висока тръстика, червена и бяла ракита, традиционната аморфа се раззеленяваха. Пъпките на върбата първи започваха леко и бавно да се пукат и да се разтварят неусетно, а аромата й се носеше от лекия и тих полъх над тази огромна водна площ.
В нашата махала имаше традиция преди Цветница, рано сутрин, при изгрев слънце, с приятели да излезем с лодката и да отидем да наберем върбови клонки. С нетърпение очаквахме да докоснем с греблата огледалната вода на това огромно езеро. Предстоеше ни преход от 10-12 километра до местността „Кайкуша” . Денят беше тих и слънчев, острият нос на лодката ни пореше водата и с лекота се носеше бързо напред. Стигнахме преди слънчевите лъчи да се плъзнат по тихата вода, а от изток се показваше постепенно едно огненочервено кълбо, което осветяваше целия небосклон на изток и блатските води. Червените му стрелички палаво се гонеха и очертаваха една голяма слънчева пътека. Пристигайки, трудно намерихме подходящо място да се доберем до брега, който беше обрасъл с непроходима нискостеблена бяла и червена ракита и аморфа. Голямата плантация от дебела и висока тръстика, допълнена с папур се простираше на километри в тази водна площ. И до сега не мога да си обясня гледката, която се откри пред мен. Не ми беше за първи път, често бях посещавал тези места, но това, което видях тази сутрин, беше една магия за мен, една неповторима феерия, наситена с богата растителност и с хиляди прелетни птици. Имах чувството, че се намирам сред девствена природа, където рядко е стъпвал човешки крак, че всички птици на земята са се събрали тук. Флората на това блато беше богата, а птичият свят разнообразен – стотици щъркели, чапли, гларуси, големи, едри черни диви патици, хиляди шарени диви юрдечки, водни кокошки, черни корморани. Чувах мощното и силно тракане на клюна на щъркела, дрезгавия глас на гларуса, тънкия сопран на чайката. Смесени с пеенето на останалите птички се получаваше една голяма птича увертюра. Освен разнообразния птичи свят, в блатото се събираше много и голямо количество риба – сомове около 200-300 килограма, едри над 100 килограма моруни, есетри, пъструги, чиги, големи над 30 килограма шарани и десетки малки и големи видове риби, но доста от тях изчезнаха. Не мога да не спомена красивите златисто кафяви видри, чиято кожа е доста скъпа, но днес са почти на изчезване, над двуметровите водни змии, големите и малки водни костенурки, изобилието от комари и водни кончета. Не мога да пропусна рибарите, които бяха неразделна част от колорита на това блато. Те от ранна пролет до късна есен ловяха тонове риба, стриктно следяха нивото на реката и, когато водите започваха да се прибират в речното русло на Дунав, поставяха специални ограждания, наречени гарди. Те не позволяваха на влязлата с големите пролетни води риба да излезе от блатото.
Лятото дойде бързо, а с него и големите горещини. Към средата на юни започваше цъфтежа на блатната водна лилия, която допълваше чара и красотата на необятната по пространство водна площ, изглеждаща като неописуемо красив килим. Такава е природата, тя ни дава всичко, цялата цветна гама от бои на едно място. Когато сутрин тези красиви цветя бъдат огрени от ранните слънчеви лъчи, окъпани от сутрешната роса, виждаш едно огромно слънчево сияние – златно, сребристо, червено, жълто, смесено, което изчезва някъде на високо. Когато започва цъфтежа на това вълшебно цвете – лилията, започваше и истинският риболовен сезон. Лодките, инвентара от мрежи и рибарски атрибути бе щателно прегледан. Десет рибарски групи от първата у нас риболовна кооперация „Моруна” започваха риболова, който не спираше денонощно, само групите се сменяха. Уловената риба се прибираше в едно голямо, специално пригодено за тази цел помещение, недалече от рибарските магазини до ЖП гарата. За една смяна се ловеше повече от 1-2 тона риба. Тя беше извозвана с големи коли, рано сутрин, до рибарските магазини, които се простираха на 400-500 метра в средата на една широка калдъръмена улица с голям канал, покрит с огромни каменни плочи. Всеки магазин имаше кладенец с вода за измиване на рибата, която се сортираше в специални плетени кошове, изработени от ракита. Нареждаше се 2-3 реда риба, слагаше се ред лед, докато се напълни коша, а най-отгоре се поставяха листа от див орех. Завиваше се с голямо, плетено конопено платно, подшито към коша. Това огромно количество улов, от разнообразни видове риба, се изнасяше с влака предимно за София, Пловдив, Плевен, Велико Търново и други градове от вътрешността на страната. През онова далечно минало в страната ни нямаше подобни колоритни рибарски магазини като нашите – в старинния град Свищов.
През 1942 година започва строежа на предпазната дига с дължина 18 километра, която окончателно е завършена през 1945 година. В основата е широка 15-20 метра, и с височина 4 метра. Днес върху това огромно блато, което е напълно отводнено, се обработват 60 хиляди декара плодородна земя.
Капитан Константин Динков/Льони/