Когато посещавате Свищов, не ви ли впечатлява присъствието на геометричната фигура на слънцето в неговите градини и паркове? Дали „земните проекции“ на небесното светило са очертани съзнателно от волята на проектанта или случайно са попаднали в зелените площи на града, аз със сигурност не знам. Но съм сигурен, че при „пасхата“ ни през алеите на живота, изображенията на слънчевия кръг в свищовските градини ни свързват със светлината и през облачните ни дни, и през тъмните ни нощи.
Ще посоча най-напред градската градина в Свищов, простираща се от Първото българско читалище до централния площад. Тя е първата българска градска европейска градина, изградена през 1878 г. от Димитър Анев – първият български кмет в България и Свищов. Проектирана е по европейски образец като обществена народна градина. Може би защото Димитър Анев е живял и сред виенските паркове, затова в свищовската му градина са оформени две геометрични слънца. Първият слънчев кръг се намира срещу бюста-паметник на Алеко, а във втория е вместено малко фонтанче. Наоколо като слънчеви лъчи излизат алеите, по които преминават поколения граждани.
В градината до Съборната църква в средата на слънчевия диск е разположен паметникът на загиналите свищовски поборници за освобождението на България. Когато на 13 май 1889 г. се утвърждава правилник на комитета за увековечаване паметта на свищовските патриоти-поборници за българската свобода с председател на комитета Д. Ценович, едва ли някой е очаквал, че около паметника ще се оформи още една красива, макар и по-малка, градска градина. Макар и бавно, се стига до 7 май 1933 г., когато специална комисия приема за окончателно и задоволително извършена отливката на бронзовите фигури в леярната работилница на скулпторите О. Калистри и А. Кастани – „Флоренция“, предназначени за монтиране до църквата „Св. Троица“. Така на мястото на обесените свищовски въстаници през 1867 г. се поставя паметник на падналите за свободата на България. Оформената около него градина е с ограда, а фигурата на слънчевия сплит излъчва светлината, озарила свободата на България през далечната 1877 г.
Изглежда, най-слънчевата градина е тази до Часовниковата кула. В центъра на оформения слънчев диск е разположен паметникът на дарителите, изработен от скулптора Георги Чапкънов. Може би защото нито европейското самочувствие, нито свободата нямаше да бъдат реалност без дарителската деятелност на заможните свищовци, затова слънчевият диск е двоен, а от него излизат най-много лъчи към всички географски посоки под формата на 6 разноцветни алеи. Тази слънчева градина е окъпана от светлината на пожертвователните дарове. До възникването й през 50-те години на ХХ в. на нейното място е бил пазарът за животни и животински продукти, а в стаичката под Часовниковата кула се помещавал ветеринарният служител, какъвто дълги години е бил д-р Аламанов.
Хълмът парк-градина „Калето“ се извисява над първото най-търговско българско пристанище и над вече 70-годишната Стопанска академия „Д. А. Ценов“. Скътал доскоро в себе си слънчева кръгла градинка под руините на старата антично-средновековна крепост, през 2006 г. фигурата й е превърната в открита концентрична сцена, с формата и елементите на слънчев часовник. Лъчите-алеи около „слънчевия механизъм“ следват неуморния път на Слънцето – на изток се издигат нагоре, а на запад – слизат надолу по полегатите склонове на „Чуката“. Ако слънчевият часовник на „Калето“ отскоро безмълвно отмерва времето по движението на небесния светилник, то Часовниковата кула вече столетия наред се извисява над центъра на града и с точните си камбанни удари е бдяла за едновременно вдигане и спускане на кепенцата в цялата свищовска чаршия, за да се избягва незаконната конкуренция между търговците. С устремеността си към светлинния небосклон, слънценосният парк „Калето“ сякаш че се съединява с него, за да напомня за прочутите свищовски огньове – запазените знаци за рибарите и странниците по р. Дунав.
Освен днешните слънчеви обществени градини и паркове, в миналото си Свищов, като най-буден в търговско и просветно отношение град, е имал чудесни частни градини в дворовете. Това е така, защото свищовецът усърдно се грижел за малките градинки пред къщите – лехите заграждал с пътечки, настилал ги с тухли или по друг начин. Между цветята той поставял разноцветни стъклени топчета, закачени на пръчки. Сред тях правел шадраванче или друго приспособление, задвижвано от водна струя. В градините често можело да се види по някое олеандрово, маслинено или лимонено дръвче, както и бук или лоза, и те са били гордостта на стопанина на къщата.
Струва ми се, че няма да е пресилена констацията, че освен като „град на първите“, Свищов може да се впише в хранилницата на националната ни историческа памет и като “град на „слънчевите градини“.
Тодор ГОСПОДИНОВ
Сподели с