През 1979 година от Овча могила тръгва към Спортното училище в Плевен. Никога не започва да учи там. Но четири години по-късно триумфира на Световното първенство за юноши в Кайро. Това е Стефан Трифонов, днес на 58-годишен…
След завършването си на 8 клас решава да кандидатства в Спортното училище, дори тръгва към Плевен. „Отивам в Свищов и моя зет вика: да потренираш малко тук, да ти покажат някои неща”, спомня си със смях днес шампионът. Така среща и първият си треньор, който му дава тласък в спорта – Ангел Беляков. Вслушва се и в думите му и тези на Иван Гърчев – по-добре първи на село отколкото последен в града…
В крайна сметка краткия му престой в града на Щастливеца решава всичко – остава ученик в СПТУ „Пеньо Пенев” и започва да тренира щанги в Академик.
Не съжалявам, че не отидох в Спортното – категоричен е днес Стефан Трифонов. „Почнах в Свищов тренировки, учене. На следващата година след Олимпиадата в Москва бе сформиран нов отбор и това бе шанс за мен”, допълва той. Тренировките в националния отбор са целогодишни.
Първият му успех е на „Дунавска купа”. След състезанието прекъсва за известно време заради болки в кръста. Така идва и време за родната казарма – малко преди влизането среща следващия си треньор Васил Василев и с негова подкрепа започва да тренира в Локомотив (София). Първата му изява в новия отбор е градското първенство на столицата.
Големият му успех е през 1983 година, когато става световен шампион при юноши до 20 години в Кайро. Следващата година остава трети.
„От всяко дърво свирка не става” – с тези думи отговаря днес Стефан Трифонов защо се е отказал от спорта. Големият спорт изисква много. Проблемът е, че са ми къси пръстите, за да хванеш щангата, както трябва са необходими по-дълги пръсти, споделя шампионът.
Въпреки че от години не е активен спортист следи развитието на българския спорт. Категоричен е, че успехите на българските щанги от онова време се дължи на развитието на масовия спорт. „Имаше много спортни училища. Всеки подбираше деца и нямаше агитация, да почната да тренират”, допълва Трифонов.
Днес Стефан Трифонов живее и работи в Овча могила. Със смях споделя, че няма свободно време, защото извън работата се занимава със селската работа – „чушки, домати”. Допълва, че в момента гледа единствено телета. Прасета не гледа след свинската чума, а кокошките ги отвъдили лисиците. Телетата поне можем да ги опазим, със смях допълва.
Александър ШАБОВ