Стефан Трайков: Формулата за успех: ред, дисциплина, култура, възпитание и труд!

Стефан Трайков е възпитаник на ДЮШ Академик. След излизането си от Свищов се налага в Черноморец /Бургас/, където се превръща в легенда на клуба и уважаван от много местни фенове. За пътя му във футбола, неговите победи и разочарования разговор на Актуално Свищов.
– Господин Трайков, Вие сте един от малкото футболисти излезли от града и наложили се в елитни отбори на професионалния футбол. Какво е усещането за един млад спортист да тръгне от малкия град и да се наложи в един от топ-отборите на България?
– Усещането е уникално и несравнимо. Най-важното в живота като цяло е човек да успее, да превърне хобито си в професия. Това го пожелавам на всеки един млад футболист. Но за да се постигне трябва – много труд, много воля, много упоритост, голяма всеотдайност към футбола. И, много важно за футбола, че във всеки мач трябва да се доказваш, да се трудииш. Пожелавам го на всеки млад футболист да го изпита.
– Това ли е Вашата формула за успех, която сте следвали?
– Формулата за успех е: ред, дисциплина, култура, възпитание и труд! Всеки млад футболист наблюдава по европейските терени добри футболисти, но за да се стигне до това ниво, трябва много работа и труд. Пак повтарям – постоянство.
– Какви са Ви спомените от мачовете за европейските турнири?
– Това е уникално и незабравимо преживяване. Мотивацията и настройката за такъв вид мачове е много по-различна отколкото за първенството в България. Там отборите са на по-високо ниво и имаш уникалния шанс някой скаут, мениджър да те наблюдава и да направиш успешен трансфер в западен отбор.
– Разкажeте някоя смешна или интересна случка от престоя в Черноморец /Бургас/?
– Интересна случка /смее се/, дори шеговита. Веднъж имахме финансови забавяния и преди тренировката, осми март предстоеше, помолих президента да ни даде някакви средства, да можем да купим букети цветя за приятелки, съпруги за да ги изненадаме за празника. Той обеща, каза: Не се притеснявайте, излизайте да тренирате, след тренировката ще оправим нещата. Аз казах: Момчета по-бързо, да тренираме. Приключва тренировката, бързаме под душовете да се изкъпем, излизаме и гледаме нашия президент отворил колата и две кофи с рози и карамфили раздава… /смее се/
– Кой треньор Ви е дал най-много и кой помните и до днес?
– В моята съзнателна футболна кариера съм осъзнал, че всеки треньор е допринесъл за развитието на всеки един футболист. Благодарен съм на всички треньори, с които съм работил. Първият ми треньор в Академик /Свищов/ е Сербедар Алиев – той постави основите на моето развитие, на моето бъдеще, на моята кариера. Бил съм при Димитър Димитров – Херо, при Красимир Балъков, при Иван Кючуков, при Иван Цветанов… и доста други, не искам да пропусна някой. Много са и съм благодарен на всички, защото са помогнали за моето развитие. Апелирам към всеки един футболист да има уважение към всеки един треньор, защото всеки е дал максимума, с който разполага да обучи даден състезател.
– Защо се е върнахте в Свищов и какво искате да предадете на младите играчи, включително и на сина Ви, който върви по Вашия път?
– Върнах се, защото футболът е до време. Тук съм започнал и исках, където започна футболната ми кариера, там и да я приключа. Специално за младите футболисти – искам да им предам опита и рутината, която съм натрупал през годините. Да ги науча – най-важното на отговорност и да се влагат в учебно-тренировъчния процес и във всеки един мач. Това е правилният път да растем и да се развиваме и в постоянството. Не може да редуваш мачове на приливи и отливи. Съгласен съм, че това е нормално, защото още нямат нужната рутина и опит, но ако някой път не ти тръгне даден мач поне със себераздаване, с желание за игра да компенсира изявите си на терена. Искам също да ги науча никога да не се предават. Когато бях треньор това им бях казал – никога да не се предават и да се борят за всяка една педя терен. Специално за сина ми /Бел. на авт. Стефан Трайков – младши е перспективен юноша на школата на Септември /София/ – постоянно му говоря кое е най-правилно във футбола. Той има много добри качества, но всичко зависи от него. Мога да му помогна със съвети, да му казвам във всеки един момент кое е правилното решение, защото съм го изживял, минал съм го този път и да не допуска тези грешки, които аз съм допускал през времето.
– Кой е най-щастливият момент в кариерата Ви?
– Най-щастливият момент бе, когато направих дебют в А Група. От Бенковски /Бяла/ бяхме във В Група, прескочих Б Група, и директно в Етър /Велико Търново/. Дебютният ми мач бе Етър срещу ЦСКА през 1998 година, февруари месец, не помня датата. Изживяването, самата атмосфера на стадиона бе уникална. Във В Група съм играл пред по-малко публика, а като отидох на стадион „Ивайло” буквално се пръскаше по шевовете на футболен жаргон. В ЦСКА тогава се бяха върнали Трифон Иванов, лека му пръст и Емил Костадинов – преди четири години съм ги гледал на Световното САЩ 94, а в един момент се изправям редом срещу тях. И когато се блъснах в Трифон Иванов – все едно се блъснах в една стена, той ми подаде една ръка, а с другата ме потупа и каза: Много боб и хляб има още да ядеш, докато пораснеш, докато станеш футболист. А аз на 21 години и половина си мисля, че съм станал, но съм много далеч от истината.
– Кой момент Ви донесе най-голямо разочарование или болка?
– Най-лошият ми момент във футбола бе, когато излязох от професионалния футбол. Петък вечер бе, 2009 година, края на май – Краси Балъков ме извика и каза, че не влизам в тяхната концепция и няма да разчитат на мен за новия сезон. Това ми бе най-трудния момент във футбола – излизането от професионалния футбол, защото имам 13 години професионален футбол.
Александър ШАБОВ

Снимки: авторът и личен архив