Проф. Андрей Захариев: Фирмите и домакинствата са брутално ударени от кризата

От две години живеем освен във време на пандемия, но и на икономическа криза. Какви са нейните размери, изход от нея и може ли България да излезе от нея – Актуално Свищов разговаря с проф. д-р Андрей Захариев, преподавател по финанси и декан на фукелтет Финанси при СА „Димитър Апостолов Ценов”.
– Професор Захариев, какво е Вашето мнение като икономист, финансист и университетски преподавател за икономическата криза, която е като плашило на хоризонта от две години?
– Икономическата криза е категория, в която поне един от тримата икономически агенти: домакинства, фирми и правителство, инкасира отрицателни показатели за растеж. И това нещо във времето придобива критичност и за останалите икономически агенти. В случая кризата има проявления във всички играчи на пазара. Правителствата инкасират дефицити, до степен тези, които сме в Европейския съюз, получихме разрешение за т.нар. дерогация от европейските регулатори, да не спазваме правилата за бюджетен дефицит и да правим разходи, които съществено надвишават приходите, включително и лимита от 3%, заложен в Маастрихтските критерии.
От гледна точка на фирмите нещата, буквално казано, са брутални до степен, че се получи един друг вид дерогация от страна на Европейската централна банка. Тя в началото на ковид пандемията разреши на длъжниците по кредити към търговските банки в ЕС да отложат плащанията си по главницата, популярно казано анюитетни вноски по свои кредити. Това е безпрецедентно. Това по своя характер остави ликвидност в клиентите на банките и лиши банките от приходи, които щедро получават и имат. Може да се види, че 2020 година в сравнение с предните години отчитат тренд от рязко свиване…
– А ситуацията при домакинствата, при обикновения човек каква е?
– Всеки е гражданин, всеки е данъкоплатец – тук нещата изглеждат сякаш най-брутални. За разлика от фирмите, които все пак имат една адаптивност, в домакинствата и гражданите има една силна зависимост от общата социална сфера, в която се живее. Това, което се случи, случва с пазара на електроенергия е уникално. Никой не е очаквал, включително „мъдрите” фактори в Брюксел, че въвеждайки този тип регулация – пазара да определя цените, ще се окаже, че пазара увеличи шесткратно цените! Това е убийствено! Факт е, че в България домакинствата все още не изпитваме чрез сметките тези цени. Това обаче не означава, че фирмите, които плащат на промишлено ценообразуване сметки, не плащат по-високи сметки. То се вижда – говори се вече за двуцифрена инфлация, нещо което в България не се е случвало от времето, когато влязохме в Европейския съюз. Връщам лентата още по-назад, когато въведохме Валутния борд.
– Започнахме и годината без гласуван бюджет…
– Да. Нещото, което е странно и в България не се е случвало – започваме годината без приет бюджет. Само по себе си това е уредено в Закона за публичните финанси – извършва се разпореждане с 1/12 част от миналогодишния бюджет. Все пак не е добре за държава член на ЕС да нямаме бюджет. Бюджетът е финансов план – фактът, че ти нямаш план утвърден от Народното събрание, знаем в България имахме три пъти парламентарни избори, само по себе си говори, че имаме проблем и трябва да бъде намерено решение час по-скоро. Защото бюджетът е основния документ, с който едно правителство, едно мнозинство застава пред собствения си народ, но и пред всички външни партньори. А те, чрез своите посланици, имат тази информация и ни оценяват до степен – нямат бюджет.
– Тази икономическа криза, без да изпадаме в конспиративните теории, не е ли изкуствено създадена?
– Не! Тя си има своята логика. Първият индикатор, че нещо ще се случи – пролетта на 2020 година с използването на локдауна, като инструмент за противодействие на непознатия, като пандемичност и показатели за смъртност нов вирус – Ковид-19. Правителствата на най-силните икономики предпочетоха или да спрат икономическото развитие и икономическата активност. Това автоматично създаде проблем, че заявките и договорените доставки на петрол нямаше къде да се реализират – колите стояха в гаражите си и не консумираха петрол. Тогава за първи път се случи в световната история отрицателни нива на цената на петрола на световните пазари. Това е все едно да натиснеш една пружина силно надолу и в един момент, когато нещата тръгнат, ще се стигне в другия край. Това обаче ще стане стихийно, защото възстановяването на основните икономики бе компенсаторно, но и с добавяне на още числа. Виждаме, че започваме 2022 година с новина, че най-богатия човек в света вече има нетно богатство над 300 милиарда щ.д. Той именно е свързан с новите технологии – с производството на електромобили, с космическата индустрия. Т.е. виждаме, че тези, които си пишат добре домашното, които са иновативни, които развиват технологиите на 21 век, но говоря за трето десетилетие на 21 век плюс, те вече печелят. Китай в момента изключително добре работи в посока, че всички тези вериги, които бяха за доставка прекъснати, отново са възстановени и всичко отново започва да зависи от Китай.
– В тази връзка каква е позицията на ЕС, България е част от евросъюза?
– Европа се лута в този ребус между желанието да бъдем повече зелени, да имаме все по-нисък въглероден отпечатък върху икономиката и в същото време виждаме едни умопомрачителни цени на природния газ. Продукт, който е основен енергиен компонент за промишлеността, за бизнеса и тока, който е навсякъде – индустрията, домакинствата, съвременния свят зависят от електричеството. Без електричество светът се връща към една каменна ера.
– Вашата прогноза кога ще настъпи края на икономическата криза и може ли България да спечели нещо от нея?
– България в Европейския съюз винаги е имала своята особена роля. Откакто сме в Европа – 13 пълни години с двата програмни периода, 15-тата, която изтече с новия програмен период 2021 – 2027 година, а вече започна 2022 година. Ние сме си били винаги на последно място в ЕС по показателя доходи на глава от населението и то по двата измерителя. Първият, в реални пари, т.е. парите, които ние получаваме. Вторият, покупателна способност, където сме малко по-добре, защото в България е малко по-евтино, ние с нашите български левчета може да купуваме повече от един немец в Германия с евро. В същото време нека си зададем въпроса: Има ли причина ние да сме все на последно място? Защото да сме на последно място по доходи на глава от населението, умножено по нашето намаляващо население, което е устойчива тенденция с по 50 хиляди души на година, а и ковид пандемията ускори този процес. Всичко това означава, че ние не си написваме домашното! И въпреки тези милиардни фондове, които ни се дават за конвергенция, достигане на средните равнища – това нещо не се случва…
– Изходът за България е?
– Аз задавам въпрос, който силно ми прилича на един виц от времето на социализма, в който се разсъждаваше, че освен социализъм има и комунизъм. Вицът беше следния: „Какво е комунизъм? То е като хоризонта – колкото повече го доближаваш, толкова повече се отдалечава от нас“. Струва ми се, че за България имаме следния ребус – колкото повече се лансира да достигнем средните европейски равнища на доходи, ние даже не може да достигнем тези на предпоследния. Защото , предпоследният, факт е, че ние сме в Свищов и Румъния е на другия бряг на Дунав, а тя все по-добре се справя, все по-добри показатели има за доходи от глава на населението и нейната индустрия върви напред с темпове, които ние не може да достигнем. Затова моето послание, препоръка към политиците, казвам го като човек, който е фен на спорта – преди да достигнем средното, ако сме последни, дайте да достигнем предпоследния! Шансът за нас като свищовлии е, че ние трябва да имаме много по-голям интензитет и логистични възможности да работим с румънци и румънски бизнеси. Румънският пазар е три пъти по-голям от българския, т.е. неговия капацитет, абсорбция, възможност български стоки да се продават в Румъния и български услуги, да се предлагат на румънци, е доста атрактивен и който се е усетил, че това е така, предполагам, че печели в момента.
– След всичко казано – оптимист ли сте за българското икономическо развитие?
– Икономиката е инерционна система и когато нещата тръгнат надолу много трудно се обръща тренда. В случая показателите на ниво макро икономиката след изтриването, буквално казано, на 10% от Световния брутен продукт и националните вътрешни брутни продукти през 2020 година, видяхме само за една година по-късно , когато се появиха ваксините, когато се появи възможност новото нормално да предполага все пак социален живот, стопанска активност и се възстановиха веригите за доставка – веднага се инкасира плюс 10% ръст. Икономиката сама по себе си не търпи празно. Факт е, че и българската икономика, след като правителството е в състояние да плаща сметката за ковид пандемията, да отпуска социални помощи, да отпуска помощи за бизнеса в условията на тези ненормални енергийни цени. Факт е, че когато пазарът позволява да продаваш нещо 6 – 10 пъти по-скъпо от себестойността, очевидно тези печалби остават в този, който произвежда. В България на практика е така – имаме възможност да извършваме плащане чрез правителството, заради това че държавните енерго предприятия, които произвеждат – най-добър пример е АЕЦ „Козлодуй”, акумулират невероятни печалби в момента. Това подсказва, че в пазара винаги има две страни –търсене и предлагане – този, който купува и този, който продава. Ако нещо струва толкова скъпо то е и, защото има кой да го произведе, но има кой да го купи, да го плати. Нека оптимизмът надделее, но все си мисля, че във формат държава със седем милиона население не малко домакинства и бизнеси ще изпитат трудности и то сериозни.
Александър ШАБОВ