Историческите документи са категорични, че първото читалище в България е учредено в Свищов. Паметното събитие станало на 30 януари 1856 година. Инициативата била на учителите Емануил Васкидович и Георги Владикин и търговците Христаки Филчов и Димитър Начович, които „воспалени от родолюбието си, определиха по възможности да пожертвува всякий от оного дара, от когото Бог им подарил, за да поставят едно Българско читалище, гдето да има библиотека и музеом“…
Началото на първата публична библиотека по българските земи е поставена от дарената лична книжна сбирка на Емануил Васкидович, състояща се от 800 книги. Димитър Начович предоставил за благородното начинание 3000 гроша, Христаки Филчов 1500, а Георги Владикин 300 гроша. Ентусиастите свикали общоградско събрание, да поканят в начинанието и други свищовлии-родолюбци. 40 души откликнали на поканата, а били събрани 37 хиляди гроша.
Освен създаването на градска библиотека основателите вписали в програмата на читалището и събиране на стари ръкописи на пергамент и хартия, материална подкрепа на способни свищовски младежи за образование в чужбина и подпомагане на българските книжовници. 500 гроша били отделени за абонамент на излизащи немски вестници. Настоятелството подпомагало финансово и създаване на други читалища в поробените български земи.
През 1860 година били гласувани средства за обзавеждане на физико-математически кабинет, „който да служи за нагледно пояснение физическите предмети в училището“. Пак тогава било решено, че свищовското читалище поема „грижата и абонамента“ на издавания от Петко Рачов Славейков вестник „Македония“. От следващата година тук започнали да се играят и театрални представления. Над 3 хиляди гроша бил чистия приход от първите седем постановки на популярната „Многострадална Геновева“. Много бързо репертоарът бил обогатен и пред свищовлии се играли и други пиеси. Настоятелите решили да дават безплатни учебници и помагала на бедните ученици. От 1873 година започнали да отделят по 50 жълтици годишно за следване на млад свищовлия във Франция. В същото време била поета и грижата за шест училища от свищовските села.
1278 души били спомоществователите на книгопечатането, организирано от свищовското читалище до Освобождението. „Буквар за първоначалните ученици“ се наричало първото издание, броят на отпечатаните учебници и помагала надхвърлил 25.
Днешната сграда на читалището, обявена за исторически обект, е построена през 1908 година. През 1904 година Кирил Д. Аврамов, крупен търговец завещал 200 000 златни лева за зданието, което било в памет на починалата години по-рано съпруга Еленка.
Александър ШАБОВ

Преглеждания: 296