Немотия

Голям приятел имам. Висок метър и деветдесет и тежък сто и петдесет. Но той е бил по- голям от мен винаги и в житейско отношение. Аз като станах счетоводител , той стана главен счетоводител.После аз като стоях в полицията по оперативки , той стоеше в игралните зали по ротативки. Аз като си купих първия „Москвич“ ,той си купи първия „Мерцедес“ … Но и сега и преди винаги като ме срещне ме пита едно и също: -Как си п иятелю,добре ли я караш?
Същото това ми го каза и вчера сутринта .А аз му отвърнах : – Добре съм ,карам я някак си. Даже страхотно я карам… Дойдох да купя гранули за кучето в село. ;
– А аз не храня вече кучета, направих си пълна охрана със СОД на целия имот! Защото е голяма немотия…А ти как си , добре ли я караш?
-Ами карам я някак си…Вече не работя и си направих в двора една малка оранжерийка и като влезна сутрин вътре с мотиката – та чаак до обедните новини!
-А аз си направих една малка фирмичка за бързи кредити и с нея се занимавам от сутрин – та чак до вечерните новини ! А ти добре ли я караш?
-Ами карам я някакси ! Купих си едно ново „Рено “ на старо… Ама е къде къде по-младо от жената , сега ще го карам на преглед.
-Ох , аз си пък си купих един ресторант на старо, на главната улица .А след това купих и фитнес залата срещу него и кафе аперитива над него .Не са големи , има няма- триста квадрата са , но трябваше да изтегля един милион кредит ! В тази немотия…
-И сега изплащаш ли го ?
-Уф, освен него изплащам и едно казино на сина в Несебър и игралната зала на дъщерята в Казанлък .Питаш ли ме как се оправям в тази немотия…А ти добре ли си ,как я караш?
-Добре съм , дадох под наем гаража си в Стара Загора и сега всеки месец получавам по 60 лева за наем ,суха пара!
-Браво, а аз от другия месец трябва да плащам по 1000 евро наем за плажната ивица ,дето я наех в Гърция на плажа. Ей тъй ,за разнообразие я наех ,да ти кажа… А ти как си ,добре ли я караш?
Този пореден негов въпрос – сега вече много ме ядоса и му рекох:
-Абе, карам я някак си , ама трябва да си купувам дърва за зимата и не ми стигат още 200 лева , ти можеш ли да ми дадеш на заем?..
Само като чу това приятелят ми се дръпна и веднага ми обърна гръб. Тръгна към входа на „Лидъл-а“ да си взема количка .Но се повъртя малко напред – назад и пак се върна при мене:
-Не мога да взема количка ,бе- нямам петдесет стотинки, нито пък двайсет! Как да разваля цяло сто лева сега, аз не работя с дребни!.. После си бръкна в джоба на анцуга и ми показа цяла топка с пари, все едри банкноти.
-А, няма страшно – аз веднага ще ти дам ! Щото аз пък работя само с дребни…
И му подадох една шепа стотинки. А той ги взе и рече:
– Ще ти ги върна като дойдеш на море в Гърция!
Пък аз му казах:
-Не се безпокой , бе – ако закъсаш обади ми се пак ! Винаги съм насреща …