Героят от Сливница генерал Атанас Бендерев бил женен за свищовлийка

През XIX век в Свищов живели двама братя – Петър Йорданов “Френгията” и Иван Юрданов – “Късия”. По-големият от тях – Петър Юрданов (р.1814 г.) – бил известен крояч и шивач – изработвал аби за войската. Наричали са го “Френгията” поради това, че в работата си внесъл френска мода на облеклото. Този шивач на аби строи през 1845 г. голяма каменна къща в непосредствена близост до построената десет години преди това църква “Св. Пророк Илия”. Годината е отбелязана върху камък, вграден в северната фасада на къщата, която е запазена в оригиналния си вид до наши дни.

Петър “Френгията” и жена му Иванка имали три деца: Йордан, Евгения и Евламбия. Синът му (Йордан, р.1857 г.) е дядо на Цветанка Йорданова, която ми разказва за своя род. Йордан е бил известен винопроизводител и родолюбив свищовец – подпомагал образователното дело и развитието на земеделието. Той и жена му Цветанка имали също три деца: Владимир (р. 1893 г.), който е учил във Франция (Монпелие), след което преподавал френски език в ДТГ “Димитър Хадживасилев” в Свищов от 1925 до 1938 г., когато се пенсионирал; Люба Константинова (р.1895 г.) и Петър Йорданов (р.1903 г.) – бащата на Цветанка Йорданова. Той е завършил Търговската гимназия в Свищов, след което се занимавал с винопроизводство, пчеларство и земеделие. Цветанка завършва ВФСИ “Д.А.Ценов”, след което преподава в Икономическия техникум (Силистра) и работи като счетоводителка в стопанската практика.

По-малкият брат на “Френгията” – Иван Юрданов (1824-1896 г.) – бил търговец. Търгувал с манифактурни стоки – отначало в съдружие с известния голям търговец, общественик и дарител Иван Маринов – “Дългия”. По-късно Иван Юрданов се отделил и захваща самостоятелна търговия. Наричали са го Иван “Късия”, за да се различава от своя съдружник. Спечелил уважението на съгражданите си като почтен търговец и дарител. Негово дарение е действащата и сега църква “Св. Възнесение” в гробищния парк, построена през 1888 г. Надписът над входната врата на църквата гласи : “Параклисъ воздигнът на 1888 година и въ християнско благочестие и признателностъ посвятенъ на градските храмове “Св. Преображение” и “Св.св. Кирилъ и Методия” отъ Ивана Юрданова Свищовъ”. За съзиждането й Иван Юрданов – “Късия” е дарил 20 000 лева.

Къщата на Иван – “Късия” е запазена и до днес. Намира се на ул.“Д.Ем. Шишманов” №14 (известна е и като къщата на ген. Г. Манов). В Художествената галерия “Николай Павлович” – Свищов има великолепен портрет на Иван Юрданов – “Късия”, нарисуван с маслени бои от учителя Рудолф Фиала (от Виена), учителствувал в Търговската гимназия “Д. Хадживасилев” от 1892 до 1900 г.
Зет на Иван Юрданов (от архива на В.Радков) е Атанас Макавеев – директор на Търговската гимназия от 1909 до 1913 г.
Сливнишкият герой ротмистър Анастас (Атанас) Бендерев (фамилното име е свързано с гр. Бендери -Бесарабия) е също зет на Иван Юрданов. В Свищовския исторически музей е запазена снимка от онова време (около 1887 г.), на която са Ан. Бендерев, съпругата му Адреана Иванова Юрданова, нейната сестра Донка и брат й Боян. Тази фотография е направена в Санкт Петербург, когато семейството е в Русия. Героят от Сръбско-българската война (1885 г.) Анастас Георгиев Бендерев (1859-1946 г.) е роден в Г. Оряховица. Участник е в Априлското въстание и в Освободителната война. След Освобождението се сгодява за Адреана. Дипломира се като първенец на първия випуск на Военното училище в София (1879 г.). След това завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург и учи в Офицерската кавалерийска школа (1884 г.). В рода на Иван Юрданов се помни, че офицерското обучение на Бендерев е подрепено финансово от бащата на годеницата му. Много често обаче сгодените са далеч един от друг. Женят се набързо в Свищов през 1887 г., когато Бендерев е за няколко дни нелегално в Свищов. По време на войната със Сърбия (1885 г.( ротмистър Бендерев е бил командир на десния фланг на Сливнишката позиция и е с особени заслуги за победния изход на войната – ненапразно са го наричали “Сливнишкия герой”. След това обаче е един от основните организатори на детронирането на княз Александър I Батенберг.

Като младоженци Анастас Бендерев и Адриана известно време живеят в Букурещ, след което заминават за Русия. Тук обаче младата и крехка Адриана заболява тежко и драматично загива през 1890 г. – едва 29-годишна. Това е тежък удар за Ан. Бендерев, от който трудно се съвзема. Едва след девет години преодолява тъгата по Адриана и се оженва (1898 г.) за грузинската княгиня Тамара. Негов внук е известният днес български енергетик Никита Шервашидзе.

В Русия Ан. Бендерев достига до чин генерал-лейтенант в белогвардейската армия. В България се връща през 1920 г. с армията на барон Врангел. Тук обаче не го приемат в българската войска и се отдава на научни изследвания в областта на военната история. Има редица значими публикации. Умира на 17 ноември 1946 г. в София, където е погребан с военни почести.
Това узнах за рода Юрданови – история, започната в началото на XIX век и дописана в наши дни. А двете стари свищовски къщи – съхранили родовата памет – и днес си стоят – там, където са строени отдавна, отдавна, от двамата братя – Петър “Френгията” и Иван Юрданов – “Късия”.

Свищов, ноември 2006 г.

Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ