Двеста грама сирене

Във магазин голям в безлунна вечер,
жена – в очите с болка неизречена,
за сирене помоли – двеста грама!
Повече пари от пенсията – няма!…

На касата разбра, че има грешка –
триста грама от- несръчната колежка!
Не стигнаха стотинки /петнайсет!/ – срам!
Старицата застина в тъжно в унес ням…

В портмонето си зарови… зла беда!
Бележките за ток, вода и за дърва…
Вътре и стотинка нямаше – за цяр!
Ех, немотията, и тя е – божи дар…

А опашката, тъй шумна досега,
изгуби слово и внезапно се смълча…
Мъжът зад нея съжали жената.
Бързо се протегна – доплати цената.

Възтихо старицата благодари.
В очите й проблеснаха сълзи…

На утринта, намерила адреса,,
топли и уханни питки му донесе –
замесени със сиренцето, дето
в магазина преобърна й сърцето…

Мъжът не знаеше какво да прави!
В гърлото му – буца тежка го задави…
После, взрян в добрите, молещи очи,
отчупи късче, тихо й благодари.

Усети, че във тези питки малки,
не бучки твърди, от сиренето жалко –
душата си – жената беше скрила!
Мъка, срам и унижение попила…

Обърна се старицата –
смалена сянка пред вратата…
Отвори я – и се изгуби в тишината…

И само часовникът
на времето – тиктакаше…
А нея в къщи…
Бедността – я чякаше!…
Лили ЧОЛАКОВА