Дипломат: Жителите на Свищов – сред най-интелигентните и прогресивни в цяла България….“

През Възраждането Свищов достига голям стопански разцвет и се превръща в един от търговски центрове в България със свой принос в икономическото и културното развитие на страната. Това създава условия за подобряване на жизненото равнище на населението и оформяне на прослойка от по-заможни и просветени граждани, които като родолюбци заделят средства и дарения за обществени начинания в града. Техните имена са добре известни: Алеко Константинов, Димитър Хадживасилев, Димитър А. Ценов, Кирил и Еленка Д. Аврамови и много други. Те поставят началото на една дарителска традиция, която пуска здрави корени в бита на свищовци и след края на възрожденската епоха. Ярък пример, че тази традиция продължава да съществува в Свищов независимо от превратностите на времето е дарението на семейство Патлови.
Мария Иванова Патлова е родена на 15 декември 1917 г. в Свищов в семейството на Петранка и Добри Ботеви. Тя произхожда от семейство на търговци –нейният дядо Костадин Бургазов търгувал с добитък. Преди да навърши две години Мария е осиновена от леля й Лукса (рождена сестра на майка й) и Иван Янакиеви. Мария завършва Първа девическа окръжна гимназия в София, образцово и авторитетно училище за онова време. Живее при леля си Санка и чичовците си Димитър и Филип Фичеви, които подпомагат обучението й със съвети. Гимназистката Мария Патлова е амбициозна и отлична ученичка. Занимава с литература поезия, живопис, архитектура, резба, балет. Обича музиката, участва в училищния хор под диригенството на младия и авторитетен преподавател в гимназията Васил Стефанов. Не успява да завърши висше образование, тъй като за разлика от хуманитарните, стопанските дисциплини на свищовската Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ не я привличат. Мария е раздвоена между Свищов и София, но след завършване на гимназията се завръща в родния град. На 25 февруари 1945 г. тя сключва брак с Ангел Николов Патлов. Семейството има възможност да живее в столицата, но любовта към Свищов надделява.
Съпругът на Мария Патлова – Ангел Николов Патлов е роден в Свищов на 10 август 1919 г. Завършва Търговската гимназия „Димитър Хаджи Василев“ и след това Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, 11 випуск 1946-1950 г. Като ученик пее в училищния хор, а по късно – в хора на църквата „Св. Троица“. Обича музиката, математиката. Още преди да завърши висшето образование работи в комисионерска фирма и печели уважението и доверието на ръководството. На 9 септември 1944 година е мобилизиран в армията. След като се завръща, постъпва като директор в ООД „Топливо“. Активно се занимава с художествена дейност, председател е на нумизматичното дружество „Нове“ и на туристическото дружество в града, сътрудник е на музея на „Алеко Константинов“ в Свищов. Поради това получава както служебни награди, така и златен медал от туристическото дружество. Умира на 57 годишна възраст.
През 1974 г. семейство Мария и Ангел Патлови решават да предоставят движими и недвижими паметници в полза на родния град. Желанието на Мария и Ангел Патлови става факт на 8 юни 1977 г., когато с нотариално заверено завещание те предоставят безвъзмездно в полза на Исторически музей – Свищов цялото си имущество: апартамент, старинни мебели стил „Ампир“, цялата си лична библиотека, албум с ценни картички от стария Свищов, сервизи с филигранна изработка, лампи, свещници, килими, часовник, покривки с апликации и кадифе. Волята на дарителите е апартаментът да се дава под наем и от средствата да се закупуват музейни ценности с цел обогатяване фондовете на музея. Жестът на семейството е безкористен, те единствено се ръководят от идеята да подпомогнат културното издигане на град Свищов. Тяхното дарение е разположено в специална зала в Етнографската експозиция. Предметите на лукса и мебелите, подарени от семейството, са един великолепен образец на промяната, която носи новия 20 век в градския бит.
През есента на 1982 г. в къщата на Георги Сладкаров се открива Етнографска експозиция. Георги Сладкаров е родом от с. Арбанаси. През 1800 г. кърджалии нападат селото и той е принуден да бяга към Румъния. Когато пристига в Свищов установява, че градът е процъфтяващ в стопанско, икономическо и културно отношение. Построената от него с.г (1800 г.) къща е балкански тип, уникален за Свищов, по образец на планинските къщи в село Арбанаси.
Това е първият български дом, който посещава руският император Александър ІІ, след освобождението на града на 27 юни 1877 г., в самото начало на Руско-турската война. В миналото къщата е служела за различни административни цели. Тук са били настанени службите на Гръцкото консулство; сградата се е използвала за съдилище по време на османското владичество и Балканската война.
Сладкаровата къща или Етнографската експозиция открива особеностите и красотата на народния бит и култура на Свищовския регион. Разнообразни материали илюстрират трите най-характерни поминъка за Свищов през онази епоха: търговията, производството на вино и рибарството. В отделни зали са показани всекидневни и празнични народни носии, произведения на златарството и църковна утвар, атмосферата на селския и градски бит. Те са богато илюстрирани както със специфични и оригинални вещи и пособия, така и с много макети.
В една от залите, така наречената стая на Дарителите е разположено дарението на Мария и Ангел Патлови. Интериорът на стаята е в стил „ампир“. Стилът се заражда във Франция, но бързо се разпространява из цяла Европа. Най – ярки образци на стила „ампир“ са от времето на управлението на Наполеон Бонапарт. Императорски стил, тържествен, величествен, вдъхновен от древногръцки и римски времена. Дареният салонен диван е с висока облегалка, тапициран с плюшена дамаска, украсен с разчупена резбована орнаментация от дървесина и лепени растителни орнаменти. На лицевата част на страничните облегалки има позлатени бронзови апликации на лъвска глава. Гардеробите, скрина, бюфета и тоалетният шкаф са в светъл фурнир от орехово дърво. украсени с растителни орнаменти от дърво и залепени на лицевата част на мебелите. Използването на кристални огледала, и мрамор показват оригиналността, приемствеността и изяществото на стила.
Масата играе особена роля в дома, една символична функция – обединяване на избрани хора за общуване. Масата в стил „ампир“ е с форма на елипса, разтегателна, с резба по края на дървения плот, антични крака – лапи, дърворезба и инкрустации. Втората маса е малка, ниска, с извити крака, с почти квадратен плот украсен в средата с четириъгълно цвете.
Повечето мебели са изработени от махагон. При мебелите за седене се открояват двете кресла – тип фотьойли, с тапицирана седалка, облегалка, подръчници в тъмен махагон, извити във форма на полукръг дърво с три вертикални тънки летви към основата, в долната част са стъпили на квадратна резбована основа завършваща с резбовани крака – лапа на лъв. Вторият тип столове са ъглови, за странично сядане. Най-открояващи са шестте броя виенски стола наредени около масата и в залата. Столовете са с вградени колонки на облегалката, струговани крака и дърворезба. За изработване на седалката и облегалката се използва плетен папур.
Газените лампи в бита на гражданите в Свищов се появяват в началото на 19 век. Газена лампа е метална, гравирана с растителни орнаменти. В двата странични края образ на жена, а в средата дете държи пеперуда. Лампата е пригодена за електрическо осветление, настолна, стъклена с мраморна част и зелено осветително тяло. Тя е произведена на границата в прехода от газени лампи към електрически. Свещникът и лампите, поставени в дома, представляват красиви предмети, които будят възхищение и говори за високия професионализъм и естетизъм на майстора.
От кухненските прибори се открояват: 6 бр.чаши за вода; сервиз за вода-5 бр. чаши, кристален сервиз за торта състоящ се от 6 бр. кристални чинийки и голяма чиния с резба; 2 бр. чаши от Виена, високи, с тъмнозелено столче, горната част е позлатена, с вграден музикален механизъм. Ракиен сервиз – 6 бр. – сребърен, с декоративни растителни орнаменти по подстаканите, с малки цилиндрични кристални чашки. Голямото шише се поставя върху сребърна поставка, изобразяваща приклекнало момиче, което държи с вдигнати ръце шишето. Японски сервиз за кафе от костен порцелан – 5 бр.чинийки и чашки, с цветни японски мотиви, позлатен. Ваза имитираща златна, с гравюра, конусовидна форма, кръгла основа, като столче на винена чаша. Дарени са 2 килима – персийски и свищовски, албум с ценни картички от стария Свищов, цялата лична библиотека, картини.
Всяко дарение само по себе си е изключително ценно, носи своя собствена история. Мотивите на всички дарители са различни, но общото и обединяващото между тях е да оставиш следа , да се знае какво е било преди тебе.
Наследството на семейство Мария и Ангел Патлови е свидетелство от миналото. Дарените семейни реликви имат не само емоционално, но и естетическо въздействие. Това са образци дошли от Европа в българския дом. Това е безценно богатство не само за музея, но и за българското културно наследство.
Надя АНГЕЛОВА, Уредник „История на България 15 – 19 век” – ИМ-Свищов