Д-р Георги Атанасович – пръв министър на просвещението на свободна България

През 1879 г. е учредено първото българско правителство. Как се е създавала свободна България? Идва моментът, в който трябват интелигентни и можещи хора. От къде да дойдат след 5 века без държава? Всички образовани българи са нужни. Всеки интелигент е ценен. България има нужда от децата си. Хората, получили солидно европейско образование, естествено правят кариера зад граница. Много от тях работят за Освобождението, помагат с каквото могат, но домът и семействата им вече са другаде.
Представете си лекар, градил почти 30 години кариера, извоювал място в обществото, получил солиден статут и перспективи за развитие, създал семейство, защитил професура, оглавил катедра в столичен университет, събрал изискана клиентела, очакващ добра пенсия и спокойни старини. Изведнъж Родината го моли да се върне. Родината тепърва се кани да възкръсне, но трябват хора и… жертви. За онова време длъжността министър не е включвала нищо хубаво – смешна заплата, липса на персонал, мизерни помещения, никакви традиции и много, ама много работа. Иречек описва “комфорта” в министерството на просвещението: “Това е малко отделение от една паянтова къща, в която се помещават всички министерства. При една масичка седи министърът, като турски паша, а отстрани, около две дълги маси – писарите.” Министърът е д-р Георги Атанасович от Свищов. Всичко започнало 58 години по-рано.
На 26 април 1821 г. в скромно свищовско семейство в долната махала се ражда Георги Атанасович. Учи в Свищов, а после е изпратен в Атина. Буден и ученолюбив младеж, Атанасович създава дружеството на любознателните младежи. Свикнал с науката и изградил у себе си стремеж към знание, заминава за Париж, където следва медицина. Живее в среда, наследила семената на Френската революция, сред хора, проповядващи девиза “Свобода, Равенство, Братство”. Веднага след отличното си дипломиране избира пътя на работа за Отечеството. Младежкият плам бързо е потушен – турските власти не го допускат в Свищов. Това е времето на Кримската война. По примера на много имигранти избира да живее в “Малкия Париж” – Букурещ.
В Букурещ много от финансовите и политически първенци са българи. Някои се “порумънчват”. Други, към които се присъединява и младият доктор, не жалят средства и сили да помагат на Родината. Запознат с образователната система във Франция и Румъния, през 1860 наредил “диетата” т.е. програмата на свищовските училища.В Букурещ бързо печели авторитет. Назначен е за професор по съдебна медицина в медицинския факултет.
Тодор Бурмов съставя първото българско правителство през 1879 г. По препоръка на руския дипломатически агент в София – Давидов, Александър Батенберг кани Атанасович за министър на просвещението. На 26 юли той приема. Вече е на 58 години, с 27 години медицински стаж зад гърба си. Старае се да създаде европейска образователна система. За четири месеца не успява да стори всичко, което би искал, но поставя основите. На някои хора така им минава животът – поставят темела и продължават напред. След тях другите надграждат.
Въпреки оставката на правителството, д-р Атанасович остава в София. Кална, неугледна и мизерна в сравнение с Букурещ, но родна столица. Раздава се безрезервно – служи на санитарното дело, поставя основите на медицинския съвет.
Финалът е почти традиционен. След двегодишно боледуване умира самотен в дома на сестра си в Свищов на 26 февруари 1892 г. Погребан е в двора на храма “Света Троица” и… бързо забравен. Едва през 2005 г., след сериозно издирване, гробът е открит и най-сетне му е сложен надгробен паметник.
Днес може да оставим цвете на кръста му. Може да се сетим за всички, поставяли основите на Българската държава и отдали себе си за просвета и култура. Може… или трябва.
Пламен АЛЕКСАНДРОВ,
Бивш учител в СОУ “Алеко Константинов
20.04.2005г.