Андрей Захариев: Кметът да е на равна нога и да си говори с всички, да вижда навсякъде потенциал за растеж

Андрей Захариев е университетски преподавател, професор, декан на факултет Финанси при СА „Димитър Апостолов Ценов“. Освен всичко това има опит и в местното самоуправление – два мандата е общински съветник, учредител и пръв председател на асоциацията на председателите на местните парламенти в страната. По този повод Актуално Свищов разговаря за състоянието на местното самоуправление през последните години…
– Господин Захариев, два мандата бяхте общински съветник, бяхте и председател на местния парламент, бяхте учредител и пръв председател на националната организация. Каква е Вашата оценка за работата на настоящия ОбС-Свищов?
– В момента съм малко встрани и въпреки позициите, които имам в сдружението, което имах честта да учредя и да му бъда първи председател – Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България. Преди 15 години се създаде една общност на първите сред равни. Навсякъде се наблюдава една специфична странност в българското държавно устройство, че кметовете – особено, когато повторят и потретят своите мандати, започват да се еманципират от суверена. Буквално казано, започват да късат живата връзка с Общинския съвет. Той сам по себе си по Европейската харта за местното самоуправление е еманация на европейската визия за местно самоуправление. Буквално казано започват да гледат на ОбС, на общинските съветници като нещо, което им дължи подкрепа – без дебат, без обяснение на всякакви инициативи, защото така е по-лесно. Да, този принцип на единоначалието го има в народното творчество, където се казва: Бог високо, цар далеко, кмету – ей го де е! От кмет до кмет има разлика…
– Какво имате предвид?
– Има кметове, които успяха за тези години да запазят растежа на своите общини. Дори и да има редукция в населението, то да не е с 15 хиляди при база 48 хиляди. Нали разбирате – една трета от населението го няма за десет години и това особено се засили в последните години, когато кара втория си мандат в Свищов. Вероятно той има своето обяснение, ако бъде питан той ще даде някакъв тип анализ на какво се дължи това. Но това ще остане в историята – при тези мандати, при този кмет – Свищов инкасира най-голямото си обезлюдяване! А сме били в първата десетка след Освобождението – град, който е бил пред две трети от сегашните областни градове! И всичко това показва, че нещо, някъде в най-новата ни история, не е било написано добре като домашно от свищовските управници.
Аз лично с гордост мога да заявя, че в моя мандат на председател на Общински съвет в далечните 2003 – 2007, когато за кратко бях и заместник-ректор и председател на ОбС-Свищов, успях да намеря механизъм, с който абсолютно всички наши редовни студенти, по закон да бъдат адресно регистрирани на територията на община Свищов. И тогава градът мина за първи, а смея да твърдя и за дълги години занапред за последен път, нивото от 50 хиляди живущи. Това автоматично ни нареди пред няколко областни центъра – Ловеч и Смолян. Затова обаче се иска всички институции да работят и да мечтаят Свищов да расте! Тук да се генерира добавена стойност и абсолютно всички, включително и Стопанска академия, която е нещо уникално, защото тя създава чист продукт, това е услуга. Особено сега в условията на ковид 19 успяхме, да се стабилизираме, защото въпреки някои обществени критики – дистанционното обучение е създало проблем и е заменило очакваните потоци от редовни и задочни студенти. В момента всички работят в този режим. Факт е, че нашата Академия успява и има своите образователни продукти в бакалавърска степен, а в магистърска още от 1999 година – на практика продължава да ни поставя на картата на висшето образование и да ни запазва. Истината е, че всичко отива към центъра – към София. Столицата расте, столицата има показатели, които отговарят на тези средно европейски равнища, заплатите там са невероятно по-високи – в пъти, спрямо Северна България, спрямо Свищов разликата е още по-драстична.
– И какво следва – доста тъжни констатации, ако не е Академията, Свищов е меко-казано село?
– Иска се наистина държавническа политика! Кметът трябва да е на равна нога и да си говори с и с господин Дачев, и със земеделските производители, и с ректора, и с НПО-активистите! Той трябва да вижда навсякъде потенциал за растеж. При един обществен дебат, разговор различен от Плана за интегрирано развитие на община, защото в него аз видях две неща, които категорично не подкрепих и се отказах да бъдат част от валидирането на този документ.
– Кои са тези две неща, какво имате предвид?
– Първо, там липсваше интегрирания подход. Там не прочетох нищо за наши партньорства със съседните общини Павликени и Белене. В техните планове Свищов е поставен на челно място като партньорска територия. Всъщност, идеята на Закона за регионалното развитие бе – да се намери възможност общините интегрирано със съседните им общини да създават добавена стойност, да създават проекти и програми, да се търси възможността две плюс две да дава пет-шест-десет. Т.е. да се търси това, което иначе е малкото, но събрано в по-голяма общност да даде продукти и да има икономически растеж! Вторият момент, липсваше мостът – не може с „това зависи от централната власт“. Ти ако не го искаш мостът, естествено ще отиде при Русе, при Силистра. Всичко това опира до едно постоянно, включително и в медиен план – говорене и убеждаване. Виждаме, че след тези трикратни парламентарни избори през миналата година, хората са уморени от избори, но тези, които са управляващи в момента ще решат къде да бъде третия мост. И ако нашия кмет не работи за тази кауза – мост Свищов няма да има! Ние ще продължим да намаляваме с този темп и за съжаление при тези числа – от 48 хиляди на 33 хиляди, ме е страх да правя прогноза къде ще бъдем след 5 години по показател население Свищов и община Свищов…
– Тъжни констатации и все пак – оптимист ли сте за бъдещето на Свищов?
– Свищов има много приятели в София – не случайно, че имаме Свищовски клуб. Имаме възможност, че Стопанска академия, за първи път и смея да твърдя и без неизвестна доза гордост, защото имам лично участие, новите текстове в Националната наредба за дистанционна форма на обучение във висшето образование в сила от 1 септември 2021 година, гласят – да предлагаме образователен продукт, висше образование за целия свят. Включително да имаме държавно утвърдена регулация за провеждане на публична защита на дипломна работа, държавния изпит за бакалавърска степен и абсолютно всички изпити, които за по съответния учебен план за двете основни образователни степени. Това ни дава възможност един нестоличен и необластен град университетски център като Свищов, една дигитална Европа, дигитален свят – не само да оцелее, но и да завоюва пазарен дял. Ние имаме не само на български, но и на английски своите образователни продукти. Но затова, Бога ми, трябват ясни цели, контрол по изпълнението в оперативен порядък и най-вече да преодолеем това бреме, че сме Северна България, че сме в тази част, която трудно се развива, че изостава. Трябва да носим в душите и сърцата си гордостта, завещана от тези възрожденци, които цяла България ги възпява и почита, свързани с града и да направим един рестарт – на визията, включително и на взаимната ни поносимост на свищовци едни, спрямо други, защото тук града ни имаме много отворени рани! Те трябва да зараснат…
– Какво имате предвид?
– Понеже говоря за рани и зарастване тук е мястото, да кажа, че и нашата болница трябва да се върне по начина, който тази ковид пандемия ще даде възможност в орбитата на лечебните заведения, за които държавата ще окаже по-специфична и специална грижа. Истината е, че отново има една свръх концентрация – всичко в София и още няколко места, където са медицинските университети и останалата територия остават някак си встрани…
– Имате ли оптимизъм и не само за болницата?
– Оптимизмът идва с ресурсите – привличайки ресурси към Свищов, те ще дадат реколта!
– В края на разговора ни – има ли Андрей Захариев политически амбиции на национално или местно ниво?
– До колкото си спомням след форсмажорния начин, по който прекратих моите ангажименти на местно ниво и това го направих в името на Стопанска академия и в името на една много патова ситуация, се беше случила при съответните местни избори… Тази крачка назад бе в името на това, тогава доцент Андрей Захариев, пречи някому да помага на Свищов, да не е той причината! Надявам се това да е било за добро. В случая такива амбиции нямам, но ме радва, че от целия спектър на политически субекти, хората ми се обаждат, разговаряме, даваме подкрепа за добри инициативи и добри дела, защото истината е, че идват нови генерации. Факт е, че премиер-министърът Кирил Петков със своето харвардско образование, депутатите, които са от новата водеща политическа партия „Продължаваме промяната“ са млади хора. Сещам се за мандата, в който поех Общинския съвет и правихме платформа, визия за развитието на Свищов от коалиция „За Свищов“, ние излязохме с мотото „Бъдещето е на младите, силата е в новото“. Затова, когато си бил най-отпред и си дал своя принос – просто се дърпаш встрани и подкрепяш следващите! За мен – мога да бъда полезен и да помагам с това, което нося като отговорност в момента, а именно декан на най-разпознаваемия факултет Финанси и преподавател и два мандата ръководител на катедрата, която за България остава първа българска финансова катедра – катедра Финанси и кредит, която живот и здраве април месец ще отбележи 70 години. Та в това отношение можем много да дадем – имаме Висше училище с традиции, с име и с позиции. Само то, ако бъде добре менеджирано, лансирано, международно партниращо си със стойностни институции и създаващо наука, която да бъде индексирана, може да вкара в Свищов от това, което ние позагубихме, включително и самочувствие.
Александър ШАБОВ