1 април: Как Махатма Ганди стана… българин преди 102 години

В технологичното време, в което живеем, е лесно да се заблудим, че всичко започва от нас. Ние сме поколението, което „преживя“ появата на мобилните телефони, навлизането на Интернет трайно в живота ни, създаването на социалните мрежи, стрийминга, навигацията за автомобили… Мислим си, че сме и свидетелите на явлението фалшиви новини, но се оказва, че и преди медиите „да олекнат“ и да се размножат, не е било изобщо трудно да се заблудиш от световният печат.
Блестящ пример за това намираме в книгата „София разказва“ от Христо Д. Бръзицов. Авторът е бил редактор на списание „Кръгосвет“, а фалшивата новина, която е създал, датира от 1930 г. и е направо безобидна, в сравнение с изфабрикуваните информации, които ни заливат в момента. Публикуваме разказа в неговия оригинален вид, както го е отпечатало издателство „Отечество“. Приятно четене!
Как направихме Ганди българин…
„В гостилница „Славянска беседа“ на улица „Раковски“ имаше една кръгла маса, която бе „семейна“: на нея се събираха обед и вечер едни и същи приятели: Александър Балабанов, Александър Божинов, Елин Пелин, Андрей Николов… и винаги с някой „прикачен“ като мен. Нали журналист – навсякъде съм приет…
Не помня как стана дума за лъжата изобщо или само за априлската лъжа, но помня, че Александър Балабанов се обърна към мене:
„Христо бе, я извий една априлска шега: че Махатма Ганди има български произход! Ти ще можеш!“
А аз… взех, че напечатах в седмичното списание „Кръгосвет“, на чиято първа годишнина бях редактор, лъжата за Ганди, такава, каквато ми я подсказа Балабанов. И тръгна лъжата от вестник на вестник и в България, и в чужбина… Ето я и лъжата!
Прочее, разказвам истината за една лъжа…
Редактирах списанието „Кръгосвет“. На първи април направих няколко априлски шеги и обявих Ганди за българин от Стара Загора, като го изкарах дори роднина на дядо Драгиев… Как избягал на младини в Индия, как станал индиец и пр.
Мина време, не щеш ли новината минава като сериозна в един американски вестник, а след някой ден се връща в континента. Дори един „Таймс“ – доайенът на сериозният печат – хич не се подвоумява да предаде тази новина… (дали не е тенденция: вижте го, тоя бунтовник българин е!).
Още тогава аз направих съответния фейлетон и разправих на читателите как съм направил Ганди българин. И мислех, че същият, който е побързал да разгласи първото ми шеговито съчинение за Ганди, ще побърза и сега да използува фактите и разпръсне заблуждението.
Не би: напротив, новината продължава да шествува из целия европейски печат. Хареса се на вестникарите – не искаха да се лишават от нея… А кой знае, може би пък някои наши „приятели“ и политика да са искали да правят от това:
– Вижте, англичани, тоя белялия Ганди бил българин!
Комитаджия сиреч…
И тъй, Гандиадата продължи дълго време из чуждия печат. Кой знай – може би и сега някои вестници, когато говорят за Ганди по някой случай, да казват: „Българинът Ганди“.
Аз можах да проследя на времето само десетина печати: американски, гръцки, английски, италиански… Азиатския печат не можем да следим.
Възможно е в някой китайски вестник да е била предадена същата „новина“ с някоя китайска забележка. Например: „Сега става явно, защо Ганди може да устоява на глада: той е роден в България – една далечна, чудновата страна, където хората умеят да гладуват.“
Разбира се, такава една забележка би била само един китайски куриоз и нищо повече…“