Забравената империя: Когато Москва колонизира Калифорния

Всяка година милиони пътешественици тръгват по Тихоокеанската крайбрежна магистрала – един от най-зашеметяващите пътища в САЩ, който обгръща цялото крайбрежие на Калифорния, пише Дир.бг. Но е много вероятно малцина от тези пътешественици да осъзнават, че скрита тук, на уединен нос на 145 км северно от Сан Франциско, се крие реликва от времето, когато част от Калифорния е била управлявана от царска Русия.

„Добре дошли във Форт Рос (Крѣпость Россъ), южния край на Руската империя“, обръща се Крис Кимси, археолог от Калифорнийските държавни паркове към всички, които се оказват на това удивително място.

„Дори повечето калифорнийци не знаят, че Русия някога е имала колония в Калифорния“, коментира пред BBC Кент Лайтфут, антрополог от Калифорнийския университет. „Всички знаят за испанците и мексиканците, но почти никой не знае нищо за това, че руснаците са били тук. Тук е тяхната забравена империя.“

Докато някои американци може би си спомнят, че най-големият щат на САЩ, Аляска, е бил част от Русия в продължение на близо 70 години, единствената постоянна задгранична колония на Руската империя, известна като Руска Америка, се е простирала в Калифорния от 1812 до 1842 г.

Всъщност руснаците са се заселили в Калифорния десетилетия преди новопридобилите независимост американци.

Когато говорим за колонизацията на Северна Америка и в частност на днешния американски щат Калифорния, първите асоциации обикновено са свързани с Испанската империя, нейните католически мисии, последвалия мексикански период и окончателното преминаване на териториите към САЩ. В историята на Тихоокеанското крайбрежие обаче съществува един слабо познат, но изключително интересен епизод – периодът от първата половина на XIX век, когато Руската империя изгражда свой най-южен форпост северно от днешния Сан Франциско.

Иновативен и изненадващо космополитен, Форт Рос (съкратено от Россия) е замислен като житница за затруднените руски селища в Аляска, но и се превръща в източник на горещо обсъждани планове за руска експанзия в Северна Америка.

Търговията с кожи и търсенето на прехрана

С настъпването на европейските сили на запад през 1500-те и 1600-те, Русия се разширява на изток. До 1640-те руски търговци на кожи и наемници са преминали през Сибир, за да достигнат до тихоокеанското крайбрежие.

През 1799 г. цар Павел I формализира претенциите на империята към Аляска, като учредява Руско-американската компания. Създадена по модела на Британската Източноиндийска компания, предприятието с цел печалба не само контролира търговията с кожи; сега то контролира цяла Аляска като корпоративна колония. Основната цел на руската експедиция на юг е икономическа. Търговците са привлечени от ценните кожи на морски видри и тюлени по крайбрежието.

Суровият климат на Аляска прави снабдяването с храна на сушата изключително трудно. Суровинната криза и постоянният глад в северните селища принуждават администрацията на компанията да търси по-умерени климатични зони, където да развие селско стопанство и да осигури пшеница, плодове и добитък за продоволствието на Аляска.

Руските заселници отплават на юг в търсене на по-топъл климат и испански търговски партньори.

Калифорнийската мечта

През април 1806 г., докато колонията му е преследвана от глад, а екипажът му е опустошен от скорбут, директорът на Руско-американската компания Николай Резанов насочва кораба си „Джуно“ към залива на Сан Франциско. Докато бригантината „куца“ към най-северното калифорнийско селище в Испания, испански войник грабва мегафон и настоява странният кораб да се представи.

„Русия“, отвръща глас от кораба – отговор, който испанците очакват от близо 40 години.

Въпреки че Испания претендира за цяла Калифорния от 1542 г., тя всъщност я окупира едва през 1769 г., след като получава информация, че руските търговци на кожи бързо се придвижват на изток през Аляските острови. За да предотврати руско и британско напредване, Испания създава верига от президиуми (военни постове) по крайбрежието, започвайки със Сан Диего.

„Разширяването на цяла Горна Калифорния в много отношения е стимулирано от руснаците“, казва Лайтфут. „Испанците са били притеснени от руснаците, идващи на юг. Така че основаването на Сан Диего, Санта Барбара, Монтерей и Сан Франциско е отговор на руснаците в Аляска.“

Калифорнийската мечта

През април 1806 г., докато колонията му е преследвана от глад, а екипажът му е опустошен от скорбут, директорът на Руско-американската компания Николай Резанов насочва кораба си „Джуно“ към залива на Сан Франциско. Докато бригантината „куца“ към най-северното калифорнийско селище в Испания, испански войник грабва мегафон и настоява странният кораб да се представи.

„Русия“, отвръща глас от кораба – отговор, който испанците очакват от близо 40 години.

Въпреки че Испания претендира за цяла Калифорния от 1542 г., тя всъщност я окупира едва през 1769 г., след като получава информация, че руските търговци на кожи бързо се придвижват на изток през Аляските острови. За да предотврати руско и британско напредване, Испания създава верига от президиуми (военни постове) по крайбрежието, започвайки със Сан Диего.

„Разширяването на цяла Горна Калифорния в много отношения е стимулирано от руснаците“, казва Лайтфут. „Испанците са били притеснени от руснаците, идващи на юг. Така че основаването на Сан Диего, Санта Барбара, Монтерей и Сан Франциско е отговор на руснаците в Аляска.“

По време на шестседмичния престой на Резанов в Сан Франциско, 42-годишният мъж осигурява достатъчно храна от испанците, за да спаси гладуващите колонисти, като дори се сгодява за 15-годишната дъщеря на испанския комендант на Сан Франциско. Докато плава обратно през Голдън Гейт, Резанов осъзнава, че цялото северно крайбрежие на Калифорния е незащитено и разбира се, далеч по-слънчево от Сибир или Аляска, затова измисля план за разширяване на Руска Америка в Калифорния.

През 1812 г., след години на тайно проучване на брега, 25 руснаци и 80 ловци от Аляска се заселват на плато с изглед към Тихия океан, на днешния неравен бряг на окръг Сонома. Тук, достатъчно близо до богатата популация на морски видри в района, но достатъчно далеч от слабо охраняваната северна граница на Испанската империя, те живеят в селище, проектирано от Сибир, изсечено от калифорнийски секвои под знамето на царя с двоен орел.

В склада от гредите висяли кожи от морски видри, по 100 долара всяка (годишна заплата за фермер от Пенсилвания по онова време), предназначени за Китай, Европа и испанска Калифорния. Под изпъкналия купол на една от най-старите православни църкви в Западното полукълбо, малкото селище постепенно се разраствало в космополитна колония, с бани, пекарни и около 60 сгради.

С разширяването на колонията до близо 400 души до 1830-те години, тя се превръща в едно от най-любопитните места в Калифорния – и на практика всички там са работили за Руско-американската компания.

Тук, където някога се е намирала слободата (селото) на ръба на носа, платени алеутски и кодиакски ловци са живели с местни калифорнийски жени, руснаци и европейски креоли от смесена раса са се женили за членове от племето Кашая Помо и Коуст Мивок, а хората са били погребвани един до друг в Старото руско гробище на хълма.

В сравнение с други европейски колонии, това е било до голяма степен толерантно общество.

Територията била закупена или договорена с местното индианско племе Кашая Помо (Kashaya Pomo), които наричат мястото „Метини“. За разлика от много други колониални модели в Америка, взаимодействието между руснаците и местното население протича без сериозни военни сблъсъци.

Форт Рос представлява най-южната точка на руското разширение на изток и най-северната точка на испанския напредък от юг, превръщайки се в мирна зона на съприкосновение между две големи империи.

Тук са построени първите океански кораби в Калифорния, произведени са и първите тухли, стъкло и вятърни мелници. Докато работниците са изработвали дълги лодки, ковали желязо, отливали месинг и метал, Форт Рос се е превърнал в център на производството в Калифорния. Засадени са първите овощни градини и лозя в района, отглеждат се хиляди глави добитък.

Руснаците са търгували с тези силно желани стоки със своите испански и (по-късно) мексикански съседи в замяна на допълнителни провизии за своите селища в Аляска – и по този начин несъзнателно са помогнали на съперниците си да се заселят в Калифорния.

Този плитководен залив е бил и мястото, където товарни лодки и ловци с каяци са тръгвали към главното дълбоководно пристанище на колонията, намиращо се на 35 км южно в Румянцев (днешен залив Бодега), и към неговата станция за тюлени край бреговете на Сан Франциско на островите Фаралон.

С разрастването на влиянието на Форт Рос, се увеличавали и призивите от Руско-американската компания да се вслуша в препоръката на Резанов за анексиране на западното крайбрежие на Северна Америка за Русия.

През 1821 г. цар Александър I издава императорски указ, с който се обявява за руски контрол над днешен Орегон през Аляска. Бъдещият шести президент на САЩ, Джон Куинси Адамс, възразява и предупреждението му към Русия, че Северна и Южна Америка „вече не е обект на никакви нови европейски колониални съоръжения“, установява един от най-фундаменталните принципи на външната политика на САЩ: доктрината Монро, която се противопоставя на чуждестранната намеса в Западното полукълбо.

По стръмен хълм покрай палисадата се стига до овощната градина, която руснаците са създали, посаждайки първото дърво – праскова през 1814 г. От стотиците цитрусови дървета и култури, които руснаците засадили, сега е оцелял само един клон от 200-годишна череша Капулин. И все пак, руснаците всъщност оставили много по-голямо земеделско наследство тук, отколкото повечето хора осъзнават.

„Те са засадили първите лози в сегашния окръг Сонома през 1817 г.“, казва Меган Джоунс, официален библиотекар на Сонома. Както обяснява Джоунс, докато Сонома сега се смята за „родно място на съвременното американско винено движение“, руските търговци въвели в Сонома вече рядко срещания сорт грозде „Мисия“ и произвеждали малки партиди леко червено вино.

Въпреки всичките си иновации обаче, Форт Рос никога не успява да постигне двете си основни цели: генериране на печалба и изхранване на гладните руски заселници от Аляска. Към началото на 20-те години на 19-ти век, ловците на Руско-американската компания са застреляли толкова много морски видри, че са унищожила популацията им, а заради комбинацията от гъста крайбрежна мъгла и гризачи, реколтата от пшеница е едва 13 тона годишно между 1826 и 1833 г.

Когато управляваната от британците компания на залива Хъдсън се съгласява да снабдява руска Аляска с провизии от своите селища в Тихоокеанския северозапад, считано от 1839 г., това е началото на края на царска Калифорния.

Две години по-късно, швейцарски емигрант на име Джон Сътър закупува сградите и активите на Форт Рос от руснаците за 30 000 долара. Той канибализира части от структурите, за да създаде новото си селище в Сакраменто. Седем години след като руснаците отплават обратно към Аляска, случайно откритие в имота на Сътър разпалва Калифорнийската златна треска.

Форт Рос представлява най-южната точка на руското разширение на изток и най-северната точка на испанския напредък от юг, превръщайки се в мирна зона на съприкосновение между две големи империи.

Тук са построени първите океански кораби в Калифорния, произведени са и първите тухли, стъкло и вятърни мелници. Докато работниците са изработвали дълги лодки, ковали желязо, отливали месинг и метал, Форт Рос се е превърнал в център на производството в Калифорния. Засадени са първите овощни градини и лозя в района, отглеждат се хиляди глави добитък.

Руснаците са търгували с тези силно желани стоки със своите испански и (по-късно) мексикански съседи в замяна на допълнителни провизии за своите селища в Аляска – и по този начин несъзнателно са помогнали на съперниците си да се заселят в Калифорния.

Този плитководен залив е бил и мястото, където товарни лодки и ловци с каяци са тръгвали към главното дълбоководно пристанище на колонията, намиращо се на 35 км южно в Румянцев (днешен залив Бодега), и към неговата станция за тюлени край бреговете на Сан Франциско на островите Фаралон.

С разрастването на влиянието на Форт Рос, се увеличавали и призивите от Руско-американската компания да се вслуша в препоръката на Резанов за анексиране на западното крайбрежие на Северна Америка за Русия.

През 1821 г. цар Александър I издава императорски указ, с който се обявява за руски контрол над днешен Орегон през Аляска. Бъдещият шести президент на САЩ, Джон Куинси Адамс, възразява и предупреждението му към Русия, че Северна и Южна Америка „вече не е обект на никакви нови европейски колониални съоръжения“, установява един от най-фундаменталните принципи на външната политика на САЩ: доктрината Монро, която се противопоставя на чуждестранната намеса в Западното полукълбо.

По стръмен хълм покрай палисадата се стига до овощната градина, която руснаците са създали, посаждайки първото дърво – праскова през 1814 г. От стотиците цитрусови дървета и култури, които руснаците засадили, сега е оцелял само един клон от 200-годишна череша Капулин. И все пак, руснаците всъщност оставили много по-голямо земеделско наследство тук, отколкото повечето хора осъзнават.

„Те са засадили първите лози в сегашния окръг Сонома през 1817 г.“, казва Меган Джоунс, официален библиотекар на Сонома. Както обяснява Джоунс, докато Сонома сега се смята за „родно място на съвременното американско винено движение“, руските търговци въвели в Сонома вече рядко срещания сорт грозде „Мисия“ и произвеждали малки партиди леко червено вино.

Въпреки всичките си иновации обаче, Форт Рос никога не успява да постигне двете си основни цели: генериране на печалба и изхранване на гладните руски заселници от Аляска. Към началото на 20-те години на 19-ти век, ловците на Руско-американската компания са застреляли толкова много морски видри, че са унищожила популацията им, а заради комбинацията от гъста крайбрежна мъгла и гризачи, реколтата от пшеница е едва 13 тона годишно между 1826 и 1833 г.

Когато управляваната от британците компания на залива Хъдсън се съгласява да снабдява руска Аляска с провизии от своите селища в Тихоокеанския северозапад, считано от 1839 г., това е началото на края на царска Калифорния.

Две години по-късно, швейцарски емигрант на име Джон Сътър закупува сградите и активите на Форт Рос от руснаците за 30 000 долара. Той канибализира части от структурите, за да създаде новото си селище в Сакраменто. Седем години след като руснаците отплават обратно към Аляска, случайно откритие в имота на Сътър разпалва Калифорнийската златна треска.