Времето в което живеем – войната в Украйна и хилядния бежански поток от страната поставя на дневен ред две човешки качества – съпричастността и готовността за помощ на нуждаещите се. В своята вековна история града на Щастливеца помни възход и падение – след унищожението на Свищов по време на една от руско-турските войски свищовлии търсят спасение отвъд Дунав. Голямата част се завръщат по-късно и възраждат Свищов, но друга част остава зад Голямата река.
В средата на 20-ти век нашия град става дом за десетки бежанци, идващи от Пиринска Македония. Те не са жертва на война, но именно Свищов става за тях втори дом и днес в града ни живеят пето поколение хора, избягали от село Градево. Вълната е на два-три пъти през 50-те години на миналото столетие. Освен в нашия град бежанци от Пиринско се установяват в района на Пловдив и Шумен…
Двама потомци на тези бежанци – Валери Николов и Станислав Благов са категорични, че техните баби и дядовци са избягали от родното огнище по икономически причини. „От баба и дядо знам, че онзи край е изключително беден на земеделска земя. Тя е изключително оскъдна и на малки парчета, а основен поминък за всички е бил тютюна. Това обаче е било сезонно препитание и това е една от причините десетки хора да обърнат гръб на родното село и търсят препитание в Свищов“, коментира Валери Николов.
„От баба и дядо знам, че са се преселили по икономически причини, защото условията в родния край са били изключително тежки. На базата на своята солидарност и с помощта на управата на града по онова време получават парцели и така за няколко години се създава цяла махала – Македонската. Аз съм роден в Свищов.“, коментира Станислав Благов. По думите му хората много бързо се интегрират в икономическите структури на града и стават част от свищовската общност. Именно със собствен труд и инициатива построяват и магазин в махалата…
Градево е сгушено в прохода между Рила и Пирин – дълго е цели 15 километра. Шосето от Симитли за Банско разделя селото на две. Само на 12 км от селския мегдан, в местността Лаговете, се провежда съборът на народното творчество „Пирин пее“. Градевци са сред най-активните участници там, а и се чувстват домакини на този фолклорен празник.
От началото на войната в Украйна в Свищов подслон намериха над 100 бежанци. Хората са настанени в общинските социални жилища, хотела в Царевец и частни квартири. Редица са инициативите в помощ за прокудените от войната. Помагат хора от всички възрасти, пол и занятие – почти по Вазов, обединени от съпричастността си към жертвите на войната. Странно звучи обаче информацията, че днес 60-годишна жена от града е била буквално изгонена от Царевец – „вината“ на жената била, че занесла ябълки, детски игри и блокчета за оцветяване…
Иначе децата на прокудените от войната вече стават част от живота на града. В края на миналата седмица 9-годишния Максим Кухча започна да тренира в ДЮШ Академик. Друго момче, също на 9 години, започва да учи пиано в Школата по изкуства при ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.
Александър ШАБОВ

Преглеждания: 994