В днешно време е по-добре да си сред животните отколкото сред хората

„Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам животните“ е казал Джордж Шоу. Това споделя и Калин Павлов, който избира да прекарва свободното си време на село.

„В града има възможности, работата ми е там, децата ходят на детска градина и училище, големият ми син ходи на тренировки, и да ти е празен хладилника в магазина са наготвили, но спокойствието, което ми дава времето на село не мога да го намеря тук. Родителите ми имат имот в Ореш, който с най-голямо удоволствие поддържам и облагородявам“, разказва Калин. Обича да се занимава с дърво и сам си е вдигнал няколко навеса в двора, под които да се сяда за отмора, защото работата е доста. Направил е и дървена къщичка, където да си играят децата.

„Много млади хора избягаха по големите градове, търсят реализация и селата опустяват. Останаха възрастните хора, които трудно се справят, а всичко иска ръка да пипне. Особено сега, като се затопли, работата е много – косене на тревата, поддържане на градината, грижа за животните“, допълва той.

Отскоро време се грижи за 6 магарета, а 2 от тях са и бременни. В България магаретата се възприемат като животни за селско стопанство, но с навлизането на машините, те вече не се използват за оран или товар. Не се предлагат и субсидии за отглеждането им. Така се оказва, че магаретата стават изчезващ вид у нас. Според Калин скоро ще ги виждаме само в зоопарка.

„Магарето, за съжаление, вече не е потребно на съвременника. То помагаше в изпълнението на труда на селския човек до неотдавна, сега вече хората разчитат на техниката“, допълва той. Първите две магарета купува преди 3 месеца. Те са бременни и той очаква всеки момент да родят пулета. От всичките шест, едно е мъжко. „Мишо, е в женско царство, магариците са малко своенравни, но не изискват специални грижи. Има ли трева, пасат си цял ден. Най-важното е, че не са като хората. Задоволяват се с малко, с необходимото. Хората станаха много лакоми, не остана човешкото в нас. Гледаме какво прави другият, може ние да не сме добре, ама другият дано да е по-зле. Затова, на село при животните, се чувствам най-добре, те не ме натоварват, показват ми колко просто трябва да се живее животът. Цялата надпревара с времето, надпреварата за власт, за материални придобивки ни изхабява и след време осъзнаваме, че толкова моменти сме пропуснали, но няма как да върнем“, смята Павлов.

Неведнъж са го питали защо са му тези магарета, дали няма да изкарва пари от млякото на женските, което се продава скъпо за литър. Младият мъж обаче няма такива амбиции. Няма и намерение да ги продава за месо, защото това вече не е изгодно. „Преди години магаретата се купуваха на безценица, колеха ги и чрез продажба на месото можеше да се избие двойно цената, за която е купено. Сега времената са други, цената им е висока, няма кой да даде 25 – 30 лева, така че и това не ми е цел. Не искам да печеля от тях, гледам ги за удоволствие и се надявам бройката им да се увеличи“, разказа Калин.

Допълва, че е щастливец, защото е открил как да поддържа баланса между задълженията и нещата, които му осигуряват спокойствие. „Най-ценно е времето, което прекарваме с близките си хора, да се съберем, да се посмеем, да виждаме как децата тичат наоколо, да си споделим нещо и да сме благодарни за всичко това“, завърши Калин Павлов.
Габриела ПЛАМЕНОВА,
вестник Дунавско дело