Всеки един човек от нас, още от крехката си детска възраст, а все повече във времето на своята зрялост, е дълбоко убеден в безценното смислено присъствие на истинските учители, които са поели малките ни ръце за първи път, въвличайки ни в магическото царство на Училището, превеждайки ни през лабиринта на познанието, на проумяването на света около нас. Учители, които не престо преподават задължителния материал, който е достатъчно да възпроизведеш дословно, за да приемат, че сериозно си се подготвил и си заслужил високата си оценка, а такива, които са превърнали професията си в кауза и мисия на живота си – да те накарат да мислиш, да отстояваш мнението си, създавайки личности. Точно такъв учител беше и нашият преподавател в Търговската гимназия Людмил Пенев – човекът, който щедро е раздавал знание, любов към писаното слово, към прецизния изказ и добре конструираната мисъл. Изключителното му умение да завладява всички с харизматичното си излъчване и професионализъм, подбрания му стил и правоговор, с които успяваше да задържи вниманието ни с увлекателното и артистично представяне на материала, бяха определящите предпоставки за създаването на контакт и близост с учениците, като в същото време умееше и да поставя граници, които вдъхваха респект и безспорен авторитет.
С присъщата си неизчерпаема творческа енергия, Людмил Пенев участваше като съавтор в списването на поредицата от юбилейни сборници, посветени на годишнини от основаването на Държавната търговска гимназия; неговата книга “Дарителят”, посветена на патрона на училището – Димитър Хадживасилев и до днес продължава да е безценен извор на вдъхновение на следовниците и продължителите на неговото дело. По негова инициатива беше възстановена и дейността на Фондация Димитър Хадживасилев, със съществен принос за възраждането на традиционната й дейност. Със същия хъс и отдаденост той ръководеше и певческата група за обработен фолклор в училището, придавайки своята любов към това изкуство на своите възпитаници.
Винаги ще те помним, Учителю, пренасяйки през времето искрената си благодарност и признателност за всичко онова, което си ни оставил в наследство – и духовно, и интелектуално, за да пазим спомена за теб и за безценното време заедно, да продължаваме да съизмерваме собствената си значимост и израстване като хора и личности с високия ти аршин за стойностните неща в животи ни, които си ни завещал.
Маргарита ДОНЧЕВА,
възпитаник на Търговската гимназия, випуск 1970 – 1974 г.
Сподели с