Нина Сандулова: Щастлива съм, защото работя хобито си, посрещам трудностите с усмивка

Нина Сандулова няма специално кулинарно образование. Трупа и попива опит от работата си в други заведения в Свищов и Варна преди да започне своя бизнес. Това обаче не й пречи днес да е собственик на една от най-добрите и известни сладкарници и сладкарски цехове в града.
От 2007 година тя развива успешен собствен бизнес – собственик е на пекарна и сладкарница „Съни кейк”. С усмивка заявява, че нейната сладкарница е най-добрата в града, „защото си е моята, вложила съм старание и труд”…
Започва преди почти 15 години. Тогава е от другата страна на тротоара, под наем в една къща. С времето идва идеята да се премести в собствено помещение, защото наетото е станало много тясно. „И за клиентите бе много тясно, имаше само една витрина с една тараба. Реших да има сладкарница и по-голяма работилница, където да работим”, с усмивка си спомня Нина Сандулова.
„Сега с тези времена, в които живеем се оказа, че това ни е голямо. Но работим с усмивка въпреки всичко”, отново се смее свищовлийката.
За изминалите години постигнах едно лично удовлетворение, прави равносметка Нина. „Започнах сама, с много кредити, без помощ. Майка бе изтеглила един кредит от 10 хиляди лева, който е изплатен отдавна”. Самата тя тегли кредит – „прибрах се от Варна, защото реших, че искам да работя в родни си град”. Възползва се успешно от възможността за т. нар. „царски кредити”, кандидатства и получава одобрение за 10 хиляди лева заем.
Оборудването в първия цех е един миксер и един малък ковенктомат. Хладилници и други уреди са купени на изплащане. С помощта на приятели са изработени три маси за клиентите в сладкарницата…
„Смятам, че нещата, които правим сега са много по-добри”, категорична е Нина Сандулова. Започва с едни сметанови и маслени тортички по рецепта на баба й, също сладкар. Освен от баба си черпи опит и от работата си в сладкарския цех във Варна, където е работила преди да се прибере в родния град.
Пази книгата на баба си, но прави и съвсем други неща, според вкуса на клиентите. Но идват хора, които искат и от някогашните пастички с маслен крем, споделя тя.
Все още пази книга с рецепти от баба си. По нея са работили в някогашната сладкарска кооперация в Свищов. Със смях споделя, че първите рецепти са от този рецептурник, но преформени, защото са били за производство в промишлени количества, „а, тук нещата са по-малки”.
Работата ми доставя удоволствие, защото можем да правим много неща. Хората като идват да си поръчат торта не са много ориентирани, дори и за вкуса какъв да бъде. Ние постоянно ги напътстваме. Много малко хора знаят точно как да изглежда украсата на тортата им. Затова най-голямата оценка за работата й е задоволството на клиентите след като видят готовата торта.
Категорична е, че работи хобито си. „Винаги казвам и на моите деца да работят това, което им е хоби, защото така всеки ден отиваш с удоволствие на работа”, категорична е Нина.
От месец всички продукти идват постоянно с нови цени. „В седмицата имаме три основни зареждания. Всяка седмица всичко идва с нова цена и се чудиш как да правиш нови цени и на закуски, и на торти, и на пасти, и на всичко, което правим в работилницата. Трябва да изкараш това, което влагаш. Трябва да осигуриш средства за заплати, осигуровки и данъци. Трябва да платиш и на доставчиците ”, споделя свищовлийката за действителността в последно време.
Другият проблем е свързан с пандемията. „Миналата година затворихме за три месеца. Имаше възможност за доставка по домовете, но хората са свикнали да минат и на място да изберат какво да си вземат. А и хора нямаше тогава по улиците”, споделя Нина Сандулова. В момента с нея сладкарите са четирима, а в малкия цех са работили и осем. „Но и на малкото, което има сме доволни”, обобщава с усмивка тя.
Именно от нейния цех през юни дойде тортата за празника на ДЮШ Академик в края на сезона. Сама решава каква да е визията й и решава да е подарък за всички възпитаници на школата. Два дни е майсторила сладката наслада. Споделя, че за украсите на тортата е отнело повече време.
Александър ШАБОВ