Старата свищовска поща

В двора му на ул. ”Цар Освободител” растеше една от най-хубавите асми в града. След 9 септември 1944 г., когато спряха частната търговия, бай Тодор стана “лозар”, но и на лозе пак отиваше с велосипеда си бегач, както когато беше търговец.
Само в два от магазините на първия етаж на пощата бяха настанени пощенски служби: откъм ул. “Драган Цанков” беше колетната служба, пред която един час преди заминаването на влака за гара Левски, стоеше каруцата на бай Коста Файтонджията /след 9 септември 1944 г. той замени файтона с каруца, с която караше колетите до гарата/. Като студент в София, през ваканциите мъкнех голям куфар с продукти и бай Коста винаги ми помагаше да го кача на каруцата до пощата, тъй като живеехме на 200-300 м от нея. В двора на пощата, зад колетната служба, беше помещението на телефонните техници. Те бяха трима. Ръководител им беше Боян Павлов, когото свищовлии наричаха “Маркони”. Той беше пъргав веселяк, завършил телеграфо-пощенското училище в София. Подчинени му бяха двама техници, от които единият носеше прякора “Джансона”. Техниците се движеха из града, натоварени с кабели, чанти с инструменти, телефонни слушалки, широк колан и с най-важното им съоръжение – т.н. кънки котки или котки. С тяхна помощ те се изкачваха по дървените телефонни стълбове, на които бяха окачени телефонните и телеграфните кабели.
В Свищов около 1933-36 година имаше не повече от 50-60 телефона. Не беше лесна работата на телефонистките. Една приятелка на леля ми – Иванка Качева, беше телефонистка и чрез нея имах достъп до телефонната централа, входът в която беше забранен. До стаята на телефонистките беше стаята на чакащите да говорят от кабината. Двете стаи се свързваха с гише, през което телефонистката приемаше заявките за разговори и заплащането им. Говореното по телефон с други селища беше много трудно. Чакаше се с часове. Със София свищовската централа нямаше пряка връзка. Говореше се чрез Плевен или Търново. Разговорите в района на града не се заплащаха отделно, те влизаха в абонамента. Заплащаха се само разговорите с други селища. Телефонната централа беше на втория етаж на пощата. Телефонните и телеграфни кабели излизаха от пощата през балкона на сградата. На втория етаж се качвахме по една масивна дървена вътрешна стълба. Влизаше се в салона, в който бяха разположени гишетата. Първото от тях беше паричното. На него работеше възрастен, много любезен и експедитивен чиновник, който заместваше и началника на пощата. Тогава при влагане на пари, върху страниците на спестовната книжка, освен че се записваше сумата, се залепваха и специални продълговати марки, на които бе отпечатана същата сума. Марките след залепване се унищожаваха с печата на пощата, както и марките на писмата. След валутното гише беше писмовното, на което обикновено работеше чиновничка. Накрая беше телеграфното гише.
Морзовият телеграфен апарат беше в отделна стая със забранен вход. На него работеше телеграфист, завършил телеграфо-пощенското училище или бивш войник от свързочните войски. Точките и тиретата се записваха на лента, навиваща се на голям барабан.Телеграфистът ги разшифроваше и написваше на ръка на бланка телеграмата.
През 1933 г. си построихме къща на ул. “Полицейска” близко до пощата. Един ден чиновникът от касовото гише доведе у дома един господин, добре облечен, с очила, бастун и шапка-идънка.Представи го като новия началник на пощата, софиянец, досега чиновник в Софийската поща, и замоли да го вземем на квартира. Господинът, Матей Стефанов, също помоли, като каза, че ще му е близко до пощата, бил ерген, нямало да ни създава главоболия, сутрин щял да излиза в 7 и да се връща след вечеря в ресторанта или след кино. Имахме свободна стая и майка ми се съгласи. Той живя у дома две години и си замина за София, където го готвели за началник-отдел в министерството и трябвало да мине стаж като началник поща. Още на първия ден у нас Маркони му прекара телефон. Г-н Стефанов, който не си заключваше стаята, каза, че винаги може да ползваме телефона му. Той беше затворен човек, но аз се сприятелих с него и той ме заведе в “забранените” стаи на пощата и ми обясни същността на техниката. Казваха, че г-н Стефанов бил строг началник, затегнал дисциплината и подобрил работата в пощата.
След Матей Стефанов за началник беше назначен един интелигентен и любезен чиновник от пощата в Русе – г-н Котларов. Г-н Стефанов ни помоли да го приемем за квартирант на неговото място. Г-н Котларов пристигна в едната ръка с куфар, а в другата с цигулка. Вече бях започнал да вземам уроци по цигулка и ми стана приятно, че у дома ще живее човек, който свири на такъв инструмент. Г-н Котларов беше много добър цигулар, аз не можех да свиря дуети с него, но той ми помагаше при обучението. Не си спомням колко време г-н Котларов беше началник на пощата в Свищов, но от него останаха добри спомени и у нашето семейство, и у пощенските чиновници.
Ангел БАЛАШЕВ