Руски езиковед: Славянството е руска измислица, българският език създава тази общност

„До 15-ти век руси, украинци, поляци, чехи не са наричали себе си „славяни“. До Средновековието като славянски език е дефиниран езикът на българите, а не езикът на руси, поляци, словаци, словени и т.н. През 9-ти и 10-ти век българите разпространяват своята писменост сред тези народи. От българските книги тези народи прихващат старобългарския език като свой. Но след завладяването на България от османците, тези народи не биха искали да се знае, че пишат и четат на езика на един поробен народ. Поради това преименуват старобългарския език на „църковнославянски“

През 9-ти и 10-ти век, когато Преславската и Охридска книжовни школи разпространяват български книги из Европа, тогава славяни не е имало! Няма писмен документ от 7-ми до 12-ти век, който да говори за славяни. За славяни започва да се говори в 17-ми век от Петър I и особено Екатерина Велика. Тя не може да понесе мисълта, че някой друг е дал писменост на руснаците и прегръща идеята на беенедиктинския монах с далматински /хърватски/ произход Мавро Орбини да се нарекат „славяни“ всички народи с близки езици. Това на практика са всички общности, получили четмо и писмо от българските книжовни школи. Така се изместват и подменят българските заслуги за просветата на това огромно море от близки народи. Но тогава не е имало българска държава и нямало как българите да защитят истината.“
Академик Николай ДЕРЖАВИН

Актуално Свищов припомня: Николай Державин е роден е на 15 декември 1877 година в село Преслав, Таврическа губерния, което е населено главно с таврически българи. През 1900 година завършва Нежинския университет. След установяването на комунистическия режим прави бърза кариера в Ленинградския държавен университет, като през 1922 – 1925 година е негов ректор. Известен е като привърженик на ненаучната лингвистична теория на Николай Мар.

Неколкократно е командирован в България (1903, 1909-1910, 1944 г.). Издава 4-томна история на България. Чете лекции в Софийския университет, като през 1944 г. е удостоен със званието доктор „honoris causa“.[2] През 1946 г. е избран за член на БАН.

Николай Державин умира на 26 февруари 1953 година в Ленинград.