Произход

По някакво чудо пред гишето в общината нямаше никой, така че преминах направо към въпроса:
– Добър ден. Искам да си сменя името и фамилията.
Дамата зад гишето ме погледна внимателно.
– Как се казвате сега? – попита тя.
– Благое Петрович – отговорих.
– Как бихте искали да се казвате?
– Е, Благое Петрович.
Жената нервно свали очилата си.
– Вашето име е Благое Петрович и бихте искали да смените името си на Благое Петрович. Шегувате ли се с мен?
– Изобщо не съм казал, че искам да си сменя името и фамилията.
– Чие име искате да смените?
– На моя прадядо. Живорад Петрович.
Нервът под лявото ѝ око видимо започна да вибрира.
– Искате да смените името на прадядо си… А прадядо ви къде е?
– Разбира се, умря. Преди петдесет години.
– И вие сега искате да му смените името. Мога ли да зная защо?
Знаех, че ще трябва да обясня.
– Всички сме потомци на прадядо си, нали? – попитах.
– Точно така – каза служителката.
– Ами произходът, който водя от прадядо ми, е неподходящ.
– Неподходящ за какво?
– Да си взема паспорт, с който да работя в Европейския съюз. Тези дни посетих няколко посолства, но навсякъде ми казаха, че произходът ми не е подходящ. А именно моят прадядо е сърбин.
– А какъв бихте искали да бъде?
– Какъвто и да е – българин, унгарец, словак дори и хърват. Но най-добре да е българин, те лесно дават гражданство.
– Ако разбрах правилно, искате да смените името на прадядо си Живорад Петрович с българско, за да получите по-лесно техния паспорт и след това разрешение за работа в Европейския съюз?
– Точно така. Разбрахте правилно. Не мога да живея със заплатата си в Сърбия, а вече два пъти ме депортираха от Европа.
Жената се усмихна леко.
– Никога не съм чувала за подобно нещо. Но признавам, че има логика. Защо просто не изчакате Сърбия да влезе в Европейския съюз?
– Госпожо, човешкият живот е кратък, ние не живеем триста години като костенурките.
Тя кимна, сякаш се съгласяваше с мен, но после каза.
– Промяната на името и фамилията на други лица, включително и на вашите предци, не е възможна по закон. Имате ли друга молба?
Помислих известно време и след това казах:
– Мога ли все пак да подам молба за смяна на личното си име?
– Това може. Как се казваш?
– Благой Петров.
Тя отново свали очилата си и ме погледна майчински.
– Новото българско име няма да ви помогне да получите български паспорт, нали го знаете?
– Знам, но ще помогне на правнуците ми. Не искам да бъда прокълнат заради грешния произход, както направих с прадядо си.
Боян ЛЮБЕНОВИЧ, Сърбия

Лауреат на Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ – 2024 с разказа „Произход“, бр. 18/3 май 2024