Позитивизъм

– Бабо, ела да гледаме тази сутрин изгрева на слънцето и да се заредим от слънчевата енергия!
– А, не можам, чедо, я ке пържа мекици за закуска.
– Бабо, ела да слушаме птичките как пеят! Чуй колко е зареждащо.
– Няма време, чедо. Отивам до Пеньовица, че мъжа й почина. Требва да помогна та да го изпратим.
– Бабо, я виж какви красиви облачета има на небето и как се опитва да наднича слънцето .
– Нямам време. Ще копая днес, че почне ли слънцето да ме гледа мен и не може да се работи на полето. Нека си наднича само, та повече картофи да прекопая.
– Бабо, айде да отидем на реката да постоим малко и да си кажем там болките. Така водата ще ги отнесе.
– Аз днес ще поливам, чедо! Пресъхнали са доматите и искат да им подам водица.
– Бабо, ела днес да постоим малко на тишина и да медитираме. Помага ни за вътрешния мир, а от там за дълголетието.
– Осем часа е вече и попа ще почва литургията в църквата. Отивам там да навестя Бога.
– Бабо, ти все нямаш време за живота и все бързаш за някъде. Я се спри малко и му се порадвай.
– Яз, баба, му се радвам 96 годин вече, че копам, поливам, готвя и краката ме държат. Не ми требе да го гледам. Той ме гледа що правя и ми се радва.
Йорданка ПЕТКОВА