Пешеходец в Свищов? Мисията невъзможна!

От години в публичното пространство се повтаря мантрата, че градът на Щастливеца е най-бързо обезлюдяващият се град. Дали е така, трябва да отговори националната статистика. Парадоксално е обаче, че малцината останали свищовлии, решили да се придвижат пеш от точка А до точка Б, не знаят дали ще стигнат невредими до крайната си цел, или преждевременно ще се озоват в ортопедията, пометени от някой пишман водач на тротинетка…

Така наречените екологични превозни средства в последно време се превърнаха в същинска напаст. Уж депутатите гласуваха създаването на регистър, в който те да бъдат вписвани. Както често се случва обаче, всичко, предприето след поредната трагедия, се оказа чудо за три дни – докато темата беше водеща новина. После всичко потъна в забрава.

Тротинетки и велосипеди масово се движат по тротоарите в Свищов. А тротоарите в града на стоте чудесии, които не са превърнати в безплатни паркинги, са все по-малко – от централни улици като „Трети март“ до по-крайни като „Черни връх“.

В цялата тази картина логично възниква въпросът какво прави родната полиция, която уж трябва да ни пази. Някой виждал ли е униформен, който да патрулира пеш по улиците на града? Въпросът е риторичен. Полицай на два крака може да се види най-вече когато вече е спрял поредния „нарушител“…

Може би именно затова тарикати превърнаха централния площад в паркинг. Някак си е много шик да паркираш джипа си пред собствената кръчма – демонстрация на вкус и престиж. По селски!

В цялата тази картина своето място имат и така наречените градски депутати. Крайно време е общинските съветници от мандат 2023–2027 г. да свършат нещо реално за хората, защото до края на мандата им остава по-малко от година. Вместо единствено да вдигате ръка в подкрепа на всяко предложение на кметската администрация, внесете и приемете конкретни мерки за безопасността на пешеходците.

Не е нормално тротоарите да се използват като велоалеи, трасета за тротинетки и безплатни паркинги едновременно, докато пешеходците са принудени да слизат на платното. Не е нормално контролът да липсва, а правилата да съществуват само на хартия.

Защото един град не се измерва само с ремонти, цветни плочки и обещания. Измерва се по това дали най-уязвимите му жители – децата, възрастните хора и всички, които се придвижват пеш – могат спокойно да стигнат до дома си. Докато това не се случи, пешеходецът в Свищов ще продължава да живее с усещането, че всяко излизане навън е… мисията невъзможна.

Александър ШАБОВ

Участвайте в последната анкета на Актуално Свищов и дайте своя отговор на въпроса „Какво трябва да се направи за тротинетките, които са заплаха за пешеходците?“. Гласувайте ТУК