Пада власт на провалената надежда и идва власт без никаква надежда

Отстраняването на председателя на парламента Никола Минчев на 99% е прелюдия към избори наесен. Предвид свирепото и тотално безкултурно противопоставяне между политическите сили, е нищожна вероятността да се стигне до ново правителство в рамките на настоящия парламент.
По-важно е, че каквато и нова управленска конфигурация да има, независимо след предсрочен вот или не, тя ще е: подобна на досегашната след “разджуркане“ на лица и междупартийни пропорции; или пък президентски правителства след римейк на изборна безпомощност; друга власт, формирана с решаващата роля на ГЕРБ и/или “’Възраждане“. В първите два варианта България ще изгуби време. В третия – много повече от време.
ГЕРБ са известни на обществото.
Връщане на Бойко Борисов буквално означава пълен кръг –
протестна обществена енергия, капитулираща в обятията му. “Възраждане“ пък откровено иска да извади България от ЕС и НАТО. Много хора я подкрепят за това на маса, в автобуса, социалните мрежи, на пейката… Но е хубаво най-после да си дадат сметка: при всичките недостатъци на пакта и съюза, каква ще е съдбата на децата им, ако България излезе. Могат да вземат географската карта и да преценят какъв точно живот живеят държавите от постсоциалистическото пространство, останали вън от двете общности – на мир ли се радват, благоденствие ли… Ние нямаме второто, а те нямат и двете.
Разстановката у нас в следващите месеци несъмнено е: Ако си тръгне настоящата “промяна“, “промяната“ вече ще се олицетворява от ГЕРБ и “Възраждане“. Плюс ДПС, разбира се, стига да се вмести. Друг вариант няма. Българите трябва да знаят, че свалянето на Минчев най-вероятно е началото на точно това – смяна на нещо, което след саморазпад излъга надеждите, с друго, за което въобще няма надежди.
Основната вина за случилото носят два политически субекта – ПП и ИТН. Няма смисъл да се търсят причините вече. Взаимната им непоносимост растеше във времето, но трябваше да извървят пътя една към друга. Носеха отговорността
да не хвърлят страната на по-голямо зло.
Иронията е, че всички очакваха деструктивна роля в коалицията от БСП и претенциозния й антипод ДБ. Но двете формации се държаха далеч по-разумно. Ирония си е – не динозаврите (БСП и ДБ), а „свежата кръв“ в българската политика (ПП и ИТН) провалиха обещаната промяна.
А Минчев си беше добър председател. Признаваха го и опонентите му. Признаха също, че го махат поради „политическа целесъобразност“. Тъжно. Много тъжно. Не за Минчев.
Диян БОЖИДАРОВ,
Вестник „Сега”