Омикрон 2: Още по-заразен и непризнаващ ваксините

Подвариантът BA.2 на разновидността Омикрон на новия коронавирус е по-силно заразен от „основния“ BA.1 и по-способен да се разпространява сред ваксинирани хора, установи датско изследване, цитирано от Ройтерс, пише Дир.бг.
Проучването, анализирало инфекциите в повече от 8500 датски домакинства между декември миналата година и януари тази година, установява, че е 33 на сто по-вероятно хората, заразени с подварианта BA.2, да разпространяват инфекцията в сравнение с хората, инфектирани с подвариант BA.1.
На „оригиналния“ вариант BA.1 се дължат 98 на сто от всички случаи с Омикрон, но неговата разновидност BA.2 бързо се е превърнала в доминираща в Дания и „детронира“ BA.1 през втората седмица на януари.
„Нашето заключение е, че Омикрон ВА.2 е значително по-заразен от ВА.1 и притежава имуно-инвазивни качества, които допълнително намаляват защитния ефект на ваксините срещу инфекцията“, казват авторите на изследването от изследователския институт „Statens Serum Institut“, университета на Копенхаген, Статистическия институт на Дания и Техническия университет на Дания.
„Ако сте бил изложен на Омикрон ВА.2 в домакинството, е 39 на сто по-вероятно да се заразите в рамките на седем дни. Ако сте били в контакт с ВА.1, вероятността е 29 на сто“, каза ръководителят на изследването Фредерик Плеснер пред Ройтерс.
Резултатите сочат, че BA.2 е около 33 на сто по-силно заразен от BA.1, каза той.
Случаи с BA.2 са регистрирани в САЩ, Великобритания, Швеция и Норвегия, но в по-малка степен в сравнение с Дания, където подвариантът е отговорен за близо 82 на сто от случаите на инфекция.
Изследването е показало, че BA.2 сравнително по-често от BA.1 заразява напълно ваксинирани и хора с бустерни дози ваксини, което е знак за „имуно-инвазивните свойства“ на подварианта.
Въпреки това ваксините имат важна роля, тъй като напълно ваксинираните и тези с бустерни дози по-рядко се заразяват и разпространяват който и да е от подвариантите в сравнение с неваксинираните, казват изследователите. Предварителни резултати сочат, че няма разлика в броя хоспитализации при случаите на ВА.1 в сравнение с ВА.2.