От дълбока древност Свищов е бил голям лозарски център. Край античният римски град Нове, в сегашната местност Стъклен, е имало само лозарски масиви. В средновековието наред със земеделието се развивало и лозарството. Виното се съхранявало в глинени съдове и се пренасяло в кожени мехове, а по-късно в бъчви. При разкопките в местността са намерени големи делви за съхранение на тази вълшебна течност, боготворена от гражданите и войните. През 20-те години на миналия век тук е основана лозарската кооперация „Напредък”. Почти всяко семейство е имало по 2-3 декара лозя. Най-големият лозар с две огромни изби и 250-300 декара лозови насаждения е бил Кольо Тодоров. Други крупни лозари, за онова време, са били Георги Начеолу и неговите синове, Даскалови и други. Първото извозване на вино с търговска цел е започнало от нашето пристанище. От тук са тръгвали шлепове с пълни бъчви. Износът е бил предимно за Германия и Австрия, а транспортът по река Дунав – единствения най-евтин.
Денят на лозарите – Трифон Зарезан се почита от незапомнени времена не само в града ни, а и в цялата страна. Спомням си, през 40-те години на миналия век, на този ден беше празник. Вечер, преди „Зарезан”, в читалището се събираха най-големите лозари за да изберат „Царя на лозята”. Този ритуал се провеждаше всяка година. След избирането му, в бирхалето на читалището, царят даваше голяма вечеря. Много години за Цар беше избиран Йордан Начеолу – големият син на Георги Начеолу.
Сутрин, на светия празник, площада в центъра на града биваше препълнен с хора, въпреки студа. Под звуците на военната музика и в присъствието на кмета, архиерейския наместник и други свещеници от тук потегляха луксозните шейни към лозята. Конете им бяха накичени с множество звънци. Дебелият еднометров сняг не пречеше. Улиците бяха изчистени, пътят до лозята също. На първата шейна се качваше избраният цар – Йордан Начеолу. На втората кмета и попа, а на останалите – всички гости. Кортежът потегляше под звуците на химна „Шуми Марица” изпълняван от Военния духов оркестър, смесен със звука идващ от звънците на окичените коне. По традиция първата пръчка се отрязваше от Царя на лозята, а светият отец благославяше годината да бъде плодородна. С бъклица вино Царят поливаше порязаната главина и отпиваше голяма глътка. След това се зарязваха и останалите лозя. На всеки на главата имаше специално направен венец от лозови пръчки. Докато траеше процеса по зарязването, на площада се извозваха три големи постава/съдове за мачкане на грозде/ и към всеки от тях по две големи бъчви пълни с червено вино. Към обяд колоната от шейни се задаваше от към „Съборната църква”, а музиката свиреше тържествен марш. Шейната на Царя спираше на площада, а множеството я посрещаше с викове „Да живее Царя”. Той вдигаше в ръце бъклицата, отпиваше от виното и пожелаваше: „Наздраве! Да ни е богата и тази година реколтата”. Започваше голямото зарезанско свищовско хоро. Около бъчвите се тълпяха хора, виното не се щадеше. Веселието продължаваше до късна вечер.
От 70-те до 90-те години на миналия век през свищовското пристанище минаваше повече от половината количество вино за външния пазар. Хиляди тонове се товареха на специално пригодени плавателни съдове за Германия и почти цяла Европа, а на изток за бившия Съветски съюз. От двете големи изби на града ни се изнасяше елексира на всички наши вина „Каберне Совиньон”. То намираше пазар не само в Европа, но и в Япония, Америка и Азия. И по ново време празнуваме. Лозята се пълнят с хора, носи се миризмата на пържоли, кебапчета, кюфтета и други дреболии. Скарите са пълни, дамаджаните с вино се леят в изобилие и създават настроение. Песните от хубави по-хубави.
Константин Динков /Льони/
Сн.: Интернет и архив
Актуално Свищов е готов да публикува Вашите мнения и сигнали. Изпращайте материалите си на info@actualnosvishtov.com. Актуално Свищов се поддържа правно от адвокатска кантора "Кръстев". Адвокатска кантора "Кръстев" предоставя безплатна правна помощ на пострадали от домашно и полицейско насилие.