Как сайтове със стока от Китай се представят за български производители

Онлайн магазини за дрехи, представящи се за български брандове с традиция, продават стока от Китай, без това да е ясно упоменато за клиента, пише Factcheck.bg. В сайтовете не е посочена информация за фирмата, нито телефон за връзка или физически адрес, въпреки че чрез имената на брандовете се внушава, че магазините са позиционирани в София или Варна например.

Търговците обещават големи намаления и промоции, които ще изтекат, ако потребителите не побързат с поръчката си. Служат си и с емоционални човешки истории. Няма опция за плащане при вземането на пратката, а комуникацията с търговците протича изцяло по имейл. Потребителите получават пратката си, която съществено се различава от показаното на сайта. При искане за връщане на сумата разбират, че следва да изпратят пратката си не до адрес в България, а в Китай, както и че следва да платят немалка такса за международното връщане. Сайтовете имат страници във Фейсбук и активно рекламират дрехите в социалните мрежи. Животът на използваните домейни е кратък, но сайтовете бързо се появяват отново под различно име.

От Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) предупреждават, че целта на подобни страници и профили е извършването на някаква измама за определен период от време, след което се закриват. Това възпрепятства разследването и прави трудно откриването на извършителите. Често подобни нелоялни практики са регистрирани и установявани извън територията на страната, посочиха от дирекцията за Factcheck.bg.

Красимира Златева е направила поръчка на рокля от сайта „Костов София“, който вече не е достъпен. Тя е останала с впечатлението, че пазарува от български бранд за дрехи.

„Заплатих сумата от около 80 лв. След като направих поръчката, открих абсолютно същия модел рокля в китайски сайт на значително по-ниска цена – около 30 лв. Още тогава изпратих имейл с искане поръчката ми да бъде отменена, но въпреки това роклята беше изпратена“, разказва Златева пред Factcheck.bg.

Тя остава разочарована от продукта и допълва, че роклята не отговаря на начина, по който е била представена в сайта.

„Материята, кройката и цялостното качество не съответстваха на очакванията, които създаваха снимките в сайта. В действителност роклята стоеше по-скоро като нощница и аз не бих я закупила, ако имах възможност предварително да я видя и преценя реалното ѝ качество”, допълва тя. Обяснява, че поръчката е заплатена предварително, като не е имало възможност за заплащане при получаване след преглед и тест на стоката.

„След като заявих, че искам да върна роклята и да ми бъде възстановена сумата, започна продължителна кореспонденция. Първоначално ми беше предложено частично възстановяване на малък процент от сумата, без да връщам стоката. В последващата комуникация предложенията за частично възстановяване бяха увеличавани, но аз настоявах да упражня правото си да върна продукта и да получа обратно заплатената сума”, коментира тя.

Впоследствие получава адрес за връщане на стоката в Китай – в град Нинбо, провинция Джъдзян. От сайта обяснили, че разходите за международното връщане трябва да бъдат поети от нея. В един от имейлите било посочено, че таксите са мужду 20 и 25 евро. Златева получава указание при изпращането на пратката да бъде декларирана стойност от 10 щатски долара.

„Не съм върнала роклята в Китай. Причината е именно поставеното условие аз да заплатя скъпа международна доставка до Китай, при положение че оспорвам съответствието на получения продукт с начина, по който той беше представен при продажбата. Поради това търговецът не ми е възстановил пълната заплатена сума“, допълва Златева.

Тя е предприела действия за оспорване на плащането, като случаят е разгледан и през платформата Whop, чрез която е било обработено плащането. Златева е подала възражение и е обжалвала първоначалното решение. „На 6 юли 2026 г. бях уведомена, че Whop е решил спора в полза на търговеца и искането ми за възстановяване на сумата е отхвърлено. Паралелно с това подадох оспорване на плащането и пред банката си. Към момента очаквам окончателния отговор по банковата процедура”, допълва тя.

От ГДБОП отговориха, че не са постъпвали сигнали за сайта „Костов София“. Посочват, че сайтът е създаден чрез платформата „Шопифай“ (Shopify) със сървъри в Онтарио, Канада, а IP адресите са анонимизирани с възможностите на онлайн услугата „Клаудфлеър“ (Cloudflare).

Освен да бъде потърсено полицейско съдействие, всеки гражданин или потърпевш потребител може да подаде сигнал чрез платформата срещу търговец или некоректна практика – всяка дава подобна възможност за рекламации и обратна връзка, съветват от ГДБОП.

Оттам уточняват, че подобен тип сайтове и профили обикновено имат кратка продължителност на съществуването си. Те се създават с цел извършването на някаква измами за определен период от време, след което се закриват. Това възпрепятства разследването и прави трудно откриването на извършителите.

Габриела Руменова, създател на платформата „Ние, потребителите“, коментира пред Factcheck.bg, че преди да пазаруват от търговци, базирани извън Европейското икономическо пространство, потребителите трябва да се запознаят подробно с условията за продажба на стоките, както и с правилата и процедурите за упражняване правото на отказ, рекламация и т.н.

„Съгласно европейското законодателство, европейските търговци трябва да осигурят двугодишна гаранция на продуктите и възможност поне 14 дни от доставката да се откажат от договора от разстояние без каквото и да било обяснение. Това обаче не е задължително за търговците от трети страни, защото те се подчиняват на правилата на националното законодателство на страната си. Възможно е изобщо да не се предвижда право на отказ или при дефект разходите по връщането и замяната да са за сметка на потребителя. Всичко това може в някои случаи да направи упражняването на едно или друго право невъзможно или нерентабилно. Освен това, при упражнено право на отказ или връщане на стоката за ремонт и евентуален отказ на търговеца да възстанови парите или поправената стока, потърпевшият потребител трудно може да получи съдействие по административен ред“, подчертава Руменова.

Тя съветва при нередности потребителите да се обърнат първо към търговеца. Ако става дума за измама и търговец, който не възнамерява да поправи поведението си, следва да се сезират контролните органи и органите на реда. Отбелязва, че е важно и по-скоро потребителите да се свържат с банката и да опитат да анулират плащането.

„Ако търговецът продава от платформа, е добре да информираме и самата платформа, за да предпазим от измами следващи потребители. Актът за цифровите услуги на Европейската комисия задължава всички големи платформи с над 45 милиона активни европейски потребители на месец да поддържат механизъм, чрез който да могат да се подават към тях сигнали за измами, незаконно съдържание, фалшиви търговци, стоки и т.н.”, допълва тя.
Мрежа от съмнителни сайтове

Онлайн магазина „Костов София“ има сходна визуална концепция и с друг онлайн магазин – „Величка София“, чийто достъп също вече е ограничен. На изображенията, генерирани с изкуствен интелект, се забелязват хора, които изглеждат като собственици на магазините или техни служители. По стените на несъществуващите магазини са подредени дрехи. Сайтовете създават впечатление за местен семеен бизнес и информират за атрактивни разпродажби и намаления.

От ГДБОП посочиха, че и за „Величка София“ няма подадени сигнали, но и той е създаден чрез платформата „Шопифай“ със сървъри в Онтарио, Канада.

Домейните са сходни. Проверка чрез инструмента Whoxy сочи, че и двата сайта са регистрирани за първи път в сходен интервал от време. „Костов София“ е регистриран на 6 май 2026 г., а „Величка София“ на 8 юни.

И двата сайта активно са рекламирали дрехите си чрез спонсорирани публикации във Фейсбук. Таргетираната аудитория, към която са насочени рекламите, е с широк възрастов спектър – на възраст между 18 и 65+ години. Това сочи проверка в регистъра на рекламите на Мета.

„Пет години назад отворих „Величка София” с три закачалки, две съблекални и повече мечти, отколкото пари. Имаше моменти, в които не знаех дали ще успея да задържа вратите отворени. Но те останаха отворени. Благодарение на вас. Днес празнуваме пет години — и искаме да ви благодарим по единствения начин, който познаваме. С най-ниските цени, които сме давали някога”, гласи текстът към една от спонсорираните публикации към сайта „Величка София”, регистриран едва през юни 2026 г. Рекламата на женски сандали е достигнала до над 23 хил. потребители.

Подобно маркетингово описание се открива и в спонсорирана публикация на „Костов София” към дамска рокля: „С години изграждахме нашия бутик с любов и отдаденост. Последните няколко месеца не бяха лесни и въпреки че временно затворихме врати, никога не изгубихме вяра в нашата мечта“. Спонсорираната публикация е достигнала до над 154 хил. потребители.

При прегледа на други онлайн магазини, споделяни в групи във Фейсбук за сигнали срещу некоректни търговци, се откриват и други сайтове, които имат сходни характеристики с „Костов София“ и „Величка София“. Повтаря се и моделът на домейна – „Величка Витоша“, „Милена София“, „Елена и Ивана София“, „Диана Варна“, „Каталина София“ и др., които съдържат внушение, че търговците са местни бизнеси. Сайтовете обещават големи намаления и разпродажби.

В страниците си във Фейсбук някои от тях използват снимки на бул. „Витоша“ в София или пък генерирани с изкуствен интелект изображения на храм-паметника „Александър Невски“. Към момента сайтовете са свалени.

Габриела Руменова от „Ние, потребителите“ обяснява, че подвеждащите сайтове могат да бъдат разпознати по твърде видимата употреба на изкуствен интелект, липсата на посочен телефон и информация за фирмата, адрес на регистрация и др. „Когато платформата има прекалено опростен интерфейс, съмнителен URL адрес и др., а всеки опит да се осъществи ефективна обратна връзка удря на камък, отново издава потенциален проблем”, казва Руменова. Друг знак са езиковите грешки, като например несъгласуваност на род и число в текстовете на общите условия.

Проверка чрез инструмента Whoxy сочи, че първите сайтовете са регистрирани в периода от края на септември 2025 г. до декември. Това съвпада с периода на Черния петък и коледните празници, когато се забелязва по-висока активност при онлайн пазаруването.

Регистрирани сайтове от мрежата има и през пролетните и летните месеци на 2026 г. Въпреки сходствата между сайтовете и регистрацията им в един и същ период, Factcheck.bg не успя да стигне до категорични доказателства, че те са свързани или че са управлявани от едно и също лице.

В групите във Фейсбук измамени потребители сигнализират, че поръчаните дрехи и продукти са с ниско качество и се различават от представеното в сайтовете. Допълват, че по-късно са установили, че същата стока може да бъде намерена в китайски платформи на значително по-ниски цени. При опит за връщане на сумата търговците предлагат да върнат малък процент от нея, ако клиентът задържи продукта. Стига се и до предложение стоката да бъде върната в Китай срещу висока такса, която потребителят трябва да поеме за своя сметка.

Всички сайтове са рекламирали продуктите си във Фейсбук. Прави впечатление, че таргетираната аудитория, до която са насочени спонсорираните публикации, е на възраст между 18 и 65+ години, както при рекламите на „Костов София“ и „Величка София“. Някои от рекламираните постове са достигнали до над 124 хил. души. Други са достигнали до 20 хил. потребители. В част от тях се казва, че брандът празнува „10 години комфорт и стил“, като по случай годишнината магазинът пуска колекция от коледни пуловери.

Габриела Руменова коментира, че основните маркетингови трикове на измамните сайтове са базирани на огромни отстъпки от порядъка на 80-90%. Често се представят и „сърцераздирателни човешки истории“ с цел продажба.

„Например, самотна майка, която развива бранда 20 години и сега решава да закрие дейността, поради което обявява разпродажба с огромни намаления. Същевременно се вижда, че платформата е създадена буквално преди месеци, а в цялото интернет пространство няма никакви исторически данни за такова лице или за предлаганите от него артикули“, казва Руменова.

Допълва, че други трикове са таймери в сайтовете, които отброяват оставащи часове или минути до изтичане на офертите, както и възможността за „бърза поръчка“, което отново работи в посока мигновено потвърждаване на потребителя и обвързването му с договор за продажба.
Поръчка от непроверен сайт може да доведе до допълнителни такси след време

Руменова цирита проучване на Европейската комисия за 2025 г., според което близо половината от гражданите на Европейския съюз са се сблъсквали с онлайн измами, подвеждащи отстъпки, фалшиви отзиви и др. Сред тях са и 35% от пълнолетните български граждани.

„От началото на тази година лично аз съм попадала на няколко десетки фалшиви сайта, изцяло генерирани с изкуствен интелект – от текстовете, до изображенията на моделите и облеклата на тях. Това са набързо създадени платформи, които имат за цел да съберат и обработят неправомерно лични данни, без да продадат каквото и да било на жертвите. Друга група сайтове продават некачествени и несъответстващи на рекламата стоки, от които потребителите остават крайно недоволни, независимо от по-ниската цена. Както е известно, алгоритмите работят така, че когато човек отвори такъв сайт, той вече е профилиран и започва да получава предложения от всички ползвани от него платформи да посещава отново и отново, както дадения сайт, така и сходни на него, често създадени от едни и същи лица“, коментира Руменова.

По думите ѝ има много сигнали на българи, които след поръчка от непроверени сайтове отказват да приемат пратката, тъй като се усъмняват в стоката и не я приемат от куриера. Допълва, че след месеци или година по-късно някои от тях получават писмо от адвокатско дружество, например, с искане за заплащане на куриерските разходи по доставката и връщането на неприетата пратка, както начислени допълнителни такси или лихви.

„По отношение представянето на даден сайт като български бутик за дрехи следва да се направи разлика между изписването на търговеца с българско наименование и внушение, че предлаганите от него стоки са българско производство. В първия случай – ако това е вярно, няма нарушение, във втория обаче напълно основателно може да се съберат мотиви за произнасяне за нелоялна търговска практика“, допълва Руменова.

Припомня, че търговците на дребно са длъжни да посочват информация за предлаганите артикули, в това число производител, дистрибутор и вносител, ако стоката е от внос, както и тази информация да е вярна.

„Това означава, че ако предлагат стоки на азиатски търговци, трябва да е категорично известно за потребителите. Нещо повече – независимо от това кой е производителят, дистрибуторът или вносителят, търговецът на дребно носи отговорността за съответствието на стоката с договора за продажба, а за нейната безопасност – всички по веригата – от производител, през вносител и дистрибутор, до търговец на дребно“, подчертава тя.