Историята на две приемни семейства от Свищов

За децата, отделени от биологичните им родители, приемната грижа е основна социална услуга, целяща да гарантира сигурна семейна среда. Трудно ли се взима решението да дадеш дом, грижа и обич на дете, останало без родителска подкрепа. Историите в епизода от инициативата „Приеми ме“ са от Свищов. За две приемни семейства от дунавския град разказва екипът на БТА в партньорство с Агенцията за социално подпомагане.

Какво е предизвикателството да си приемен родител споделят Мима Христова и Мехмед Хасанов, които се грижат за 7-годишно момче. Той има сестри близначки, които са на 5 години и са настанени при Анета Илиева. Трите деца непрекъснато са заедно.

Гледаме да са заедно. Събота и неделя излизаме в парка, в детската градината са заедно – разказва Мима Христова за живота на двете семейства, свързани заради кръвната връзка на децата.

Момчето е трета година при тях. Казват, че е послушен и много обича да прекарва време с дядо си. Мехмед Хасанов му е купил въдица и се канят заедно да ходят за риба, когато започне сезонът.

Началото е трудно – казва Мима Христова, докато той свикне с нашето семейство и разберем характера на детето. Какво обича – там се получават трудности. Трябва да разбереш душичката на това дете. Трябва да свиква с хигиената, вкъщи да бъде изпълнителен. Трябва да се възпитава. Най-важното нещо – трябва да го направиш човек за обществото – убедена е приемната майка.

За Анета Илиева животът с близначките означава, че дава и получава от всичко по две. От грижите, но и от радостите, от болките, но и от любовта. Момичетата избират еднакви тоалети, имат различни характери, но не искат да се делят, дори боледуват заедно. И със сигурност пълнят къщата с радост по две.

На 2 години и три месеца ги взех. Едната беше много неспокойна. Беше в стрес, разказва Анета Илиева, вече се оправя, спокойна е, отпуска се, говори.

Гордея се, че давам топлина, любов, че децата се чувстват добре, спокойни. Гледам си ги като мои – споделя Анета.

Биологичната майка на трите деца подписва декларация за осиновяване преди две години. В България за тях вече има три отказа и както изискват правилата, те са включени в регистъра за международно осиновяване. Как се преживява раздялата, когато с години си гледал чуждите деца като свои.

Много е трудно, когато се разделяш. При мен са все дълго гледани деца и е трудно, защото свикваш. Но се радвам, че си имат семейства. Имат си мама и тати – споделя Анета Илиева и разказва, че близначките постоянно я питат къде са родителите им и кога ще ги вземат.

Всяко дете отнася нещо от нас. Девет деца – все нещо отнасят. Ние ги гледаме като наши си внучета. Като наши деца – казва Мима Христова.

За Мима Христова, Мехмед Хасанов и Анета Илиева приемната грижа е професия. Такава, при която трябва да си способен да даваш грижа, спокойствие и любов. И знаеш, че получаваш много повече – удовлетворението, че правиш нещо смислено.

Материалът се реализира в рамките на партньорство по проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“.