Голяма Задушница винаги е съботата срещу Неделя Месопустна

Задушницата е ден важен. Ден за душите. За душите на тези, дето са си отишли, пък и за нашите също. Голямата Задушница, щерко, винаги е съботата срещу Неделя Месопустна. В тоя ден с душите на нашите починали близки трябва да се видим. Да им поговорим, да ги нахраним, да ги успокоим. Душата си е жива, щерко … Смъртта е продължителен сън и почивка. Не случайно се казва „заспал вечния си сън“ и „починал“. Една душа всичко си може, и да се движи, и да лети, и да помирише хубава храна. Обича светлината, затуй свещички ще запалим. Душите идват от оня свят, щерко, посещават нас – живите, и пак си отиват. Проверяват ни, напътстват ни, така де, около нас си витаят. Ти помни едно, на голям празник винаги и за „добрите гости“ храна и вода да оставяш. Иначе, те си имат свой свят и свой живот. На оня свят душата като стигне, не е сама, дружина си има, все души като нея. Ние тука на земята, не трябва дълго да тъжим и сълзи да леем за някой починал, че така покоя на душата му смущаваме и много го натъжаваме. Ти недей се кахъри толкова, щерко. Ако някоя душа бъде забравена, то тя сама за себе си може да подсети. Може в нечий сън да се върни или на яве да се привиди, че даже може и да проговори…
На сега, опитай.
Хапни си „за Бог да прости“…