Георги Манзаров: Обществото ни вместо да се обединява, се разделя!

18 години след трагедията във водите на река Лим Актуално Свищов разговаря с Георги Манзаров, председател на Фондация „Ангели от Лим“, член на УС на ОФК Академик и земеделски производител.
– Господин Манзаров, 18 години след 4 април 2004 година – обществото взе ли си поука, за да не се повтори трагедията от Лим?
– Някои са взели, някои не са взели! Събитията, които се случват в момента ме карат да мисля, че обществото ни, и не само нашето, вместо да се обединява около добри неща – все повече ставаме разделени. Може би вече такива трагедии като тази с нашите деца преди 18 години – прави по-малко впечатление на хората. Мисля си, че хората след две години пандемия, много хора починаха, сега е война – много хора загиват. Мисля, че това избледнява в съзнанието на хората. Ролята, която имаше смъртта на децата ни тогава, ако приемем тази дума – роля, че поне бе някаква червена светлина, за да не загиват децата… Явно е, че при толкова много смърт, не вярвам хората да си спомнят…
– Две години заради пандемията бяха прекъснати проявите, организирани от Фондация „Ангели от Лим“. Тази година нещо ще се състои ли, ще се възобнови ли програмата?
– Наистина заради пандемията бяха прекъснати проявите. Радостно е, че отново възобновихме дейността на Фондацията. Наскоро имахме събиране, акумулирахме наши средства. Изрично подчертавам наши средства, с които да възобновим тези прояви, които правихме – конкурса „Звездици на Лора“ – това е по-вероятно от следващата година, защото вече технически е невъзможно. Тази година ще се проведат рисунките – „Трите звездички“ и може би кроса, ако позволи ситуацията с пандемията.
През изминалите две години това, което направихме бе ежегодните стипендии на Фондацията. Тази година близо 6 хиляди лева осигурихме за такива ученици – ежемесечни стипендии, осигурени от нас родителите, за деца – добри ученици, с добри постижения в различни области в спорта, културата, знанията и са сираци, т.е. затруднено положение.
През тези две години бяхме прекъснали и пътуванията си до Сърбия отново заради пандемията. Надяваме се, че от тази година отново ще възобновим тези контакти, които създадохме през тези 18 години. Да, вярно поколенията се сменят, хората се сменят, но точно заради това, защото се сменят си мисля, че е хубаво докато сме живи да можем да ходим, да благодарим, да закрепим тази връзка. Да могат и следващите поколения да знаят какво се е случило. Очакваме и тяхна делегация отново да идва в Свищов. Мисля, че това е нещо добро.
– А футболният турнир, има ли шанс, вероятност да се възобнови? Това не зависи толкова от Фондацията, но Вие сте член и на Управителния съвет на ОФК Академик…
– Футболният турнир е нещо, което сам, след 13 издания на турнира, се оказа, че е много трудно да се организира поради доста различни фактори. Турнирът, който организирахме бе единствения, в който участваха такива големи момчета – 17-18-годишни. Виждате – в момента всички турнири, които ги правят са за деца – 6-7-8-годишни, защото е лесно за организиране. За такива турнири и родителите помагат. А футболът стана голям бизнес – за да можем да продължим формата, както го правихме досега, идваха силни отбори – Цървена звезда, Барселона, Партизан, Стяуа – знаете ги, все силни отбори. Ние трябва да имаме условия и база! Вече нямаме условия, нямаме база – хотелът на Академията вече не работи. Такъв турнир вече за да се организира трябва помощта на Футболния съюз – трябват съдии, нови регламенти. Ако изключим финансовата страна на въпроса – пари ще се намерят, то организационно с това, което посочих е много трудно, защото и отборите, големи отбори, които искат да участват – те вече си избират къде да отидат и като дойдат да видят базата в Свищов…
Тук искам да направя едно уточнение, което широката общественост може и да не знае. 2004 година след катастрофата с помощта на Валентин Михов с Общината разработихме един проект за реконструкция на стадиона. Мисля, че беше на стойност около 500 хиляди лева. Тогава бяхме на среща при тогавашния министър на спорта господин Лучанов, който пое ангажимента и се разбрахме, че ще направим такава реконструкция. После бяхме с господин Благов в министерството и там разписахме, мисля и договор. Ако всичко това беше станало – със седалки, с помощни терени, нашият стадион за изминалите 18 години, не бяха малко пари, може би щеше да стане един много хубав, кокетен стадион. Но всичко това със смяната на правителството приключи. Няколко пъти казах, че има такъв проект, мисля че Стоян Парашкевов го правеше тогава и никой не обърна внимание защо и как, или може би като всичко останало се замаза. Ако го бяхме реализирали, от гледна точка на материална база, нямаше да има проблеми. Сега вече виждате – и втория стадион на Академията е в окаяно състояние, съблекалните, хотела вече две години не работи. Т.е. ние не може да създадем условия! Аз не искам да правя турнир за „Бог да прости“, просто да идват някакви тук и да играят. Ние го направихме и бих казал, че бе единствения класен турнир с уважение след като и Барселона го уважи, много силни отбори, много силни школи. Имаше възможност в Свищов обществеността да види играчи, които впоследствие – и Ивелин Попов е играл, сега да не ги изброявам, може да се видят, включително и Икарди, който в момента играе в Пари Сен Жармен… Това нещо не зависи само от мен. Такъв скъп спорт, с много хора – това са причините! Иначе турнир за деца – 7-8-9-годишни, виждате всеки може да организира за един или два дена… Ако се намерят съмишленици, ако се случи това, което споменах – аз ще бъда първият, който ще го подкрепи и финансово за да се реализира отново…
– Вашата оценка за представянето на Академик?
– Академик е общински отбор. Ние като хора в Управителния съвет, които сме на обществени начела, ние нямаме никакъв интерес, с изключение на това че с каквото можем помагаме! Академик никога няма да тръгне напред, докато в града сме разделени на два-три отбора. Нашият град е твърде малък, имаме твърде малко финансови ресурси, малко деца имаме… Виждате, че и големите градове имат проблеми, защото и децата се променят, начина им на възпитание, на игра. И когато в един град всичко е разделено – два клуба по тенис, не знам колко по това и когато имаме разделение във футбола и показваме кой е по-силен, кой е по-слаб, т.е. основата ни не е обединена и не можем да имаме силен отбор мъже на Академик. Още повече, ако преди сме имали силен отбор, сме имали Академия, имали сме съвсем други ценности, образование… Сега вече водещи са парите, условията, водещи са менаджерите. Аз се притеснявам, че може би ще слезем и по-надолу от гледна точка на мъжкия отбор, защото смятам, че Общината малко се интересува от Общинския футболен клуб Академик…
– В началото споменахте войната. Тя ще се отрази ли по някакъв начин върху работата Ви на земеделски производител – върху цената на зърното и продуктите от земеделие?
– Бих казал, че още преди войната да започне, още от м.г. се почувства проблема с енергията и високите цени за нея и за торовете. Цената на торовете и липсата им не започна отсега – това започна от миналата година. Още тогава бе ясно, че цената на зърното ще бъде по-висока, защото цената на торовете не беше висока само в България – тя бе висока навсякъде, заради енергията. Войната допълнително усили недостига на торове и цената им, вече и заради недостига им. И факторът „зелена сделка“ – много предприятия, произвеждащи ямоняк също бяха затворени. Това е предпоставката и основата тази година цената на зърното да бъдат по-високи! Войната усили тази тенденция, защото Украйна е голям производител на пшеница – да не забравяме, че там основните производители в земеделието не са украинци, а американци. Там земеделието основно се държи от тях и те са един доста голям производител на жито, на слънчоглед, на царевица. Сега с тези военни действия най-предполагаемо е, че първо няма да бъде всичко ожънато, няма да бъде всичко засято. Отделно в момента има много мероприятия със самата пшеница – пръскане, торене и всичко останало. Има предпоставка за по-ниски добиви от жито, може би по-малко площи засети с царевица, пшеница и слънчоглед. А дори и накрая всичко да се прибере ще има много труден износ на тази продукция от пристанищата. Дори и да спре войната инфраструктурата е разрушена, много кораби няма да искат да плуват, ще започне износ с влакове. А това е много малко като обем, много по-бавно става, много по-скъпо става. Отделно санкциите, които има към Русия – те ще насочат тяхната продукция към Индия, Египет, Китай – държави, които имат нужда. Отделно времето последните години винаги ни прави някаква шега – суша, бури и т.н. Прогнозирам цената на пшеницата, на слънчогледа и царевицата да бъдат много по-високи, защото има обективна основа още от миналата година. По-важно е обаче, че в момента, когато засееш една продукция,тя се сее със скъпи торове – есента като дойде жътва ще бъдат на по-високи цени! Това означава, че самата продукция ще бъде с по-висока себестойност. В заключение – трябва да забравим тези цени, които бяха досега, няма да ги има – качваме едно стъпало на горе и в последствие и на хляб, и на олио. Според мен връщане назад няма да има, защото цената на енергията и на торовете и тяхната липса на пазара ги диктуват. Според мен в следващите месеци трябва да мислим как бъдат вдигнати възнагражденията на хората за да могат да станат по-приемливи тези цени, за да не връщаме нещо, което няма връщане назад.
Александър ШАБОВ