БОЛД: България се управлява прекомерно дълго от правителства, назначени еднолично от Президента, за действията на които той не носи политическа отговорност

Българска общност за либерална демокрация (БОЛД) обединява граждани, които искат България да бъде общество с демократично управление и плуралистична политическа система, в което основните права и свободи на хората са защитени, и в което законите, политиките и практиките са насочени към социално-икономическа и екологична справедливост.

На 2 април ще гласуваме на петите поредни парламентарни избори за последните две години. Изборите ще се проведат в условията на непрекъснато спадаща избирателна активност. Числата са красноречиви: 49.1% са гласували през март 2021 г., а само 39.41% през октомври 2022 г. Расте броят и на хората, които отиват до урните само за да отбележат квадратчето „Не подкрепям никого“ – с ясното съзнание, че това не влияе по никакъв начин на състава на парламента. Над 50 хил. души повече са избрали тази опция на изборите през октомври 2022 в сравнение с вота през ноември 2021 г.

Щетите върху българската демокрация са очевидни. Хората са изморени и отегчени от провала на партиите да съставят правителство. Умора лъха дори от самата текуща предизборна кампания. Макар и да си разменят дежурните престрелки, партиите не се ангажират с нищо ново и ако изключим предизборната коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, не се наблюдава промяна в политическите им тактики или предизборните им програми. Изразяваме изключителната си загриженост за парламентарната демокрация у нас, която е сериозно накърнена от неспособността на парламентарно представените партии в няколко последователни парламента да формират управленско мнозинство, което да излъчи редовно правителство.

Служебните правителства, предвидени от Конституцията като кратковременен инструмент за упражняване на изпълнителна власт в предизборни периоди, се превърнаха в почти непрестанно действащи. Това означава, че парламентарната ни република се управлява прекомерно дълго от правителства, назначени еднолично от Президента, за действията на които той не носи политическа отговорност. Това изкривява цялата логика на държавното управление и на взаимния контрол между видовете власти. Действията на текущото служебно правителство по редица въпроси говорят за това, че то често се изживява като редовно, включително чрез налагане на позиции по въпроси, по които е имало произнасяне на 48-то Народно събрание. Такъв бе случаят с изпращането на оръжия за Украйна, което беше „изпълнено“ само проформа, при това с изрично изразено несъгласие – сякаш е в правомощията на служебното правителство да съди волята на българския избирател, изразена чрез неговите законно избрани парламентарни представители.

Свидетели сме и на засилваща се дезинформация и пропаганда от страна на Президента, служебното му правителство и определени политически партии в подкрепа на тезите на Кремъл и с цел продължаващо отдалечаване на България от съюзниците в НАТО и ЕС, включително отлагане на влизане в Еврозоната, отказване на военна помощ на Украйна и задържане на съветска военна техника; така се движим към изолиране на България в НАТО, забавяне на превъоръжаването и на развитието на предната отбрана в интерес на нашата сигурност. На този фон, различните сигнали по отношение на геополитическата ориентация на страната, които се излъчват от Президента, изпълнителната власт и Парламента, придават на България облика на разколебан и ненадежден партньор на международно ниво.

Въпреки готовността си да взема ключови управленски решения, служебното правителство не се нагърбва – а и в отсъствието на работещ парламент не би могло да го направи дори при желание – с ключови по значимостта си реформи в различни обществени сектори. Реформи, за които БОЛД призовава от години – в сферите на съдебната власт, медийното законодателство, противодействието на дискриминацията, гражданското участие, правата на децата, борбата с корупцията и други; и от години реториките за реформи са оставени да прескачат от една предизборна платформа в друга, без никакви реални ефективни политики и мерки. Нещо повече, тези реформи все повече излизат от радара на политическото, институционалното, общественото и медийното внимание, което все повече е заето да коментира по-маловажни въпроси, от които не зависи развитието на нашата демокрация. И което е още по-лошо – важните за демокрацията въпроси постепенно отпадат от управленския дневен ред под влиянието на пропагандни теми, както и безподобни недомислия, като например „референдум за забрана на джендър идеологията в училищата“. А в това време човешките права, нарастването на неравенствата и социалното изключване по различни, включително етнически признаци, и са сведени до маргинални теми.

БОЛД изразява загриженост, че в изборния процес се е увеличило числото на политически партии с антидемократична идеология и практика и с подчертан расистки и ксенофобски профил, въпреки конституционни разпоредби, забраняващи организации, които разпалват национална, расова, етническа или религиозна вражда (чл. 44, ал. 2 на Конституцията). Буди тревога, че докато Конституцията в този пункт е системно пренебрегвана, други нейни норми, насочени против политическото представителство на етнически и религиозни малцинства (чл. 11 ал. 4) се прилагат ревностно при мотивирането на откази за регистриране. Изборното законодателство на свой ред съдържа празнини и не транспонира в ясни разпоредби конституционните норми относно участието в избори на противоконституционни политически субекти. Това деформира демократичните процеси. Призоваваме новоизбрания Парламент да прецизира на законово ниво ограничителните конституционни норми във връзка с регистрирането/заличаването на политически партии, а съдът и прокуратурата да прилагат законите еднакво спрямо всички политически субекти.

БОЛД изразява тревога, че в институционалното безвремие постепенно затихва гражданското участие в правенето на политики. Намалява ролята на експертно-консултативните форми на взаимодействие между институциите и структурите на гражданското общество по различни публични политики. Гражданското участие е сведено до спорадични спонтанни протести като реакции на конкретни управленски провали, например блокиране на пътища, които от десетилетия очакват ремонт. Институциите стават все по-затворени и по-малко свързани с очакванията на гражданите. Това е в ущърб на качеството им, на активното гражданство и на демократичния процес като цяло.

В контекста на тези изключително сериозни тенденции, БОЛД призовава всички партии и кандидати за народни представители в следващия парламент да предприемат нужните действия за излизане от политическата криза. Крайно време е да се сформира редовно правителство. Компромисите, които ще трябва да бъдат направени, не би следвало да водят към „правителство на всяка цена“. Те трябва да водят до правителство, което е:

първо, съставено само от партии с ясно определени демократични ценности, на първо място уважение към правата на човека и върховенството на правото;
второ, утвърждава геополитическата ориентация на страната ни като надежден партньор в Европейския съюз и НАТО;
трето, споделя общи принципи за провеждане на ключови реформи в различните обществени сектори, така, че тези принципи потенциално да могат да доведат до политики.

БОЛД отправя и призив към гражданите да гласуват за партии с ясни демократични ценности, както и да имат готовност за разнообразни форми на гражданско действие в случай, че новоизбраните наши представители отново не успеят да изведат страната от политическата криза.