Богомил Николов: През януари плащайте с карта. Анекс във връзка с еврото – не подписвайте!

Богомил Николов е изпълнителен директор на Българска национална асоциация „Активни потребители“, притежава широки познания и богат практически опит в защитата на законните права и интереси на потребителите и проблемите в тази област. Има научна степен доктор по икономика от Университета за национално и световно стопанство, както и магистърски степени по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистърска степен по бизнес администрация от Университета „Еразмус“ Ротердам. Заместник-председател е на Икономическия и социален съвет. В интервю за Актуално Свищов коментира какво ще се случи след 1 януари 2026 година и въвеждането на единната европейска валута.

– Може би най-голямото притеснение и страх на хората е, че ще обеднеят от 1 януари! Основателно ли е това, как отговаряте на него?

– Ако погледнем опита на другите държави, които минаха по този път – не! Във всички тези държави като започнете от Словения, която 2007-2008 се присъедини. След това Словакия, Литва, Латвия, Естония, Кипър, Малта, последно Хърватска. Навсякъде е имало такива притеснения, но след приемането те се разсейват, защото се вижда, че благосъстоянието върви устойчиво нагоре. Разбира се това не е даденост – не си мислим, сменяме валутите и на другия ден – двойни заплати. Няма такова нещо! Просто има по-добри предпоставки за развитие, не за упадък. Проблемът да си задават хората този въпрос на първо място е, че в България имаше поне две-три години силно негативна кампания срещу еврото. И от друга страна – от страна на институциите имаше мълчание през цялото време. Темата започна да влиза в новините едва последните три месеца. И просто се насъбраха много страхове и очаквания и спекулации. Аз така си го обяснявам.

– Има ли и какви ограничения при обръщане на лева в евро? Ако човек е събирал в буркан по един и два лева и има няколко килограма монети ще му ги приемат ли в банката или пощата, може ли да не му ги приемат или да му искат някаква такса?

– Много основателен въпрос, защото ние това го обясняваме, но в новините още не съм го чул. От 1 януари до 30 юни банките ще са задължени да приемат левове, независимо хартия или монети. Може да отидете с една торба монети банката е длъжна, да ви ги смени без да взема такса. Сега, ако отидете ще ви вземе такса, ако отидете на 7 юли догодина вероятно ще ви вземе такса. Но през тези шест месеца е гарантирано от закона, че вие може да ги смените. И това е много важно, защото, представете си, че имате деца, те си пълнят прасенцето и чакат да се напълни, и тогава да го отворят. Не, трябва да им кажете, че този път ще се отвори предсрочно, защото, ако изчакате след това, да го напълните, вероятно няма да може да ги обмените парите изгодно, защото при броенето на монети банките традиционно изискват висока такса. Ще стане така – след 30 юни ще смените примерно сто лева и да загубите 15-20 процента от тях, ако са на монети. Затова – от 1 януари до 30 юни е хубаво всички монети да се сменят. След това може да ги сменим докато съществува държавата България в БНБ, тя ще обменя безсрочно и без такси. Но ще трябва да се вдигнете от Свищов и да отидете до София – малко непрактично е.

– Въпрос, който касае хора, които почти не държат пари в брой и плащат с карта. До 31 декември ще могат да получат лева от банкомат, а на първи януари 2026, ако имат необходимост от кеш какво ще получат и ще работят ли посттерминалите в банки и магазини?

– Би трябвало, но всеки си дава сметка, че има логистично предизвикателство за банките. Много е възможно някои банкомати да не работят половин или един ден – или ще бъдат спрени по-рано на 31 декември, за да се заредят с евро и да започнат да работят през нощта. Или обратното – ще пускат левове до последно, но на първи може да не работят. Хората е хубаво да го имат предвид, на някои банкомати е възможно да срещнем затруднения, но те ще са в рамките на деня. Просто има създадена организация, логистика това да се случи. Но в първите дни препоръчваме ползвайте карта, целия януари, когато е двойното обръщение, плащайте приоритетно с карта – така ще е по-сигурно. Защото в тази бъркотия с двете валути може някой търговец да ви върне с два – три лева по-малко. Сметката ви ще бъде в лева до 24 часа на 31 януари, след това автоматично ще се преобразува в евро по фиксинга. Това се отнася за всички финансови инструменти, които имате – застраховки, пенсионни партиди и т.н. автоматично софтуерът ще го обърне в нула часа.

– През януари ще се приемат ли левове при заплащане на местни данъци и такси от граждани, ако решат тогава да плащат задълженията си?

– Да, задължително! Законът казва до 31 януари левът е законно платежно средство, от първи февруари вече – не. Ние силно препоръчваме на хората, които силно обичат да боравят с кеш след 1 януари да не ползват левове, просто като имаш някакви останали пари в себе си, отиди в близкия клон, който и да е той и си харчи в евро. Така ще бъде по-практично и по-лесно за да се намаляват рисковете. И все пак, ако някой реши да отиде в данъчното с левчетата, естествено ще му ги приемат.

– А в каква валута трябва да се подават данъчни декларации?

– След 1 януари в евро. Но така или иначе те се подават през април, крайният срок, който ползва отстъпки бърза през януари. Аз мисля, че голямата част, която подава през април ще е толкова свикнала, че няма да има затруднения. Освен това припомням само, че данъчните декларации се генерират от софтуера на НАП. Това не е както преди 15 години, пишехме по едни тетрадки такива, сега става много лесно, рискът от грешка е минимален.

– Очаква ли се да се променят условията за отпускане на кредити след 1 януари?

– Промени в условията винаги може да се случат, но не заради еврото, а от банката! Единственото, което вероятно ще се промени, но никой не знае с колко и как, защото законът не го е регулирал, а го е оставил на банките – това са таксите и тарифите. Ако отворите в момента на която и да е банка ще видите, че таксите по левовите сметки са, да не кажа наполовина, но доста по-малки от евровите сметки. Евровата сметка се третира като чуждестранна валута, даже банковите такси за сметки в евро, долари, франкове са идентични. Но след 1 януари би трябвало евровите сметки да стартират като национални, т.е. техните такси да отидат надолу. Дали това ще се случи не знам, но ние ще бъдем силно критични със сигурност към банките, които не го направят. Би трябвало да запазят нивата, които сега имаме в лева след това да бъдат в евро. Примерно, ако таксата за поддръжка на банкова сметка е пет лева, след това би трябвало да е две евро и половина, а не пет евро. Всичко друго ще бъде извън духа на закона и всичките ограничения за – нищо не би трябвало да се променя. Това е съвет към хората, ако някой дойде и ви каже трябва да подпишем анекс във връзка с еврото – отказвате, не подписвайте! Каквото и да ви говори – ще ви спра услугата или нещо такова – не! Преходът към новата валута не изисква преподписване на каквото и да е!

– Лихвите по кредитите от Българската народна банка или Европейската централна банка ще бъдат определяни?

– Съгласно действащия закон имаме формула по която се определя някакъв бенчмарк или котва за образуване на кредита. И ако сега левовите кредити се ползва фактор, в който има български променливи, след това ще се взема европейската променливост. Това е единственото по-сложно нещо, което ще трябва да направят банките – да преформулират нови формули, говорим за плаващите лихвени проценти, където е фиксиран въобще не го коментирам. При плаващ лихвен процент те ще трябва да се предефинират на ново, на базата на вече европейски индикатор. Например EURIBOR , може да се ползва. И разбира се това ще става под надзора на БНБ, защото ако някоя банка не спази изискванията записани в закона, БНБ ще може да се намеси. В крайна сметка става за 20-на търговски банки, не са хиляди – за разлика от дружествата, които отпускат бързи кредити. БНБ буквално за една седмица ще може да ги прегледа и ако някой се е отклонил, да се поправи. В това отношение не очаквам проблеми за потребителите или някакво движение на лихвените проценти.

– Хора и бизнесмени изразяват очакване много чейндж бюра да затворят, включително в малките населени места като Свищов след 1 януари. Има ли основание подобно опасение? Хората, които боравят с различна валута от евро, къде биха могли да я обменят, примерно долари.

– Много е вероятно това да се случи. Няма да стане на втори януари, вероятно ще е постепенно в рамките на две – три години ще започнат да затварят доста бюра. Защото търговията с евро в момента е над 50% от дейността им, т.е. оборотите им ще паднат значително. Да, това поставя в риск някои малки населени места да останат без нито едно чейндж бюро и тогава остава неудобството, човек ако тръгне да пътува и му се налага по път да сменя някъде. Това няма да е много удобно, защото, ако сега пътувате за някоя държава ще смените на летището, където курса никога не е бил изгоден и там маржовете са по-големи. Другият вариант е да сменяме през банкомат, отиваме на път, стигаме в другата държава, спираме на първия банкомат и изтегляме пари. Там също ще има комисионна, но поне ще я знаете каква е, защото си го имате в условията на картата. Фиксирана сума – пет лева, примерно и процент и половина, нещо такова. Съветът е, когато обменяте през банкомат валута, сменяйте колкото се може по-голяма сума. Примерно, ако сте две седмици на море в Турция и мислете през ден, през два да си сменяте пари, това ще бъде грешка. По-добре сменете наведнъж за целия период, защото таксата, която ще ви вземе банката ще е малък процент от обменената сума. Но да, обменните бюра ще намалеят драстично, вероятно.

– След като вече ще може да се сравняват цени и заплати на единна валутна основа, дали се очаква натиск над фирмите и администрацията, да се стремят към изравняване на доходи и цени с другите държави с евро?

– Този въпрос трябва да го зададете на синдикатите. Вероятно те ще ползват такава аргументация при техните преговори, очаквания естествено ще се създадат, защото хората обичат да сравняват. Моят братовчед е в Германия, той получава толкова, а ние тука толкова. Но да не забравяме, че парите не падат от небето, не са някакъв златен дъжд. В крайна сметка парите са това, което сме си изработили. Тук вече нашата надежда е, че факторите, условията, които да повишават производителността на труда ще се подобрят, а оттам да вървят вече и доходите нагоре. Това не може да става автоматично, знаем че има някои категории в обществото, които зависят от обществото, които зависят от управленски решения – социални помощи, за съжаление и пенсиите, огромна част от държавни длъжности и позиции са обект на договаряне и планиране, но в частния сектор в икономиката знаем, че заплатите зависят от договарянето с работодател – търсене и предлагане. Хората много често си сменят работата, да отидат на по-добре платена. Със сигурност смяната на валутата ще има значение в обществения дебат, но не означава автоматично промяна на каквото и да е.

– Няма ли да доведе това до инфлационен натиск или спекулации и амбулатна търговия в пограничните градове?

– Лошото сега е, че инфлационните фактори трудно е да ги изолираме. Те никога не са само един. Сега в момента най-голям инфлационен фактор е размера на дефицита в бюджета. Но той се смесва с прехода при еврото. И когато вие сте решили да харчите повече отколкото имате, вие създавате инфлационна среда и много е лесно да се злоупотребява и спекулира и това да се отдаде на еврото. Няма да е справедливо. Със сигурност еврото също допринася, но не мога да преценя каква е тежестта му в този микс от фактори. Допринася доколкото достъпа до пари става по-лесен, както до кредити, както и се освобождават минималните задължителни резерви на банките. Те ще имат повече пари да раздават. Лесното кредитиране от ЕЦБ – да това е проинфлационен фактор, но съчетанието с проинфлационна монетарна политика на правителството е опасно. Тогава много може да усили този ефект. И се надявам, сега ще се гледа бюджета – колкото и да е трудно политиците трябва да останат максимално консервативни. Да не се целят в три процента дефицит, да се целят в нула. Иначе хората ще виждат само инфлацията, от всичките хубави неща, окито се случват ще виждат само цените в магазина.

Много интересен въпрос! Банките и да искат не могат много бурно да вдигнат кредитирането – няма да има на кого да дават. Аз съм на 54 години. Аз не мога да взема 30-годишен ипотечен заем. Банката няма да ми даде. Да, но аз съм от един от най-големите набори в историята – по мое време са се раждали по 180 хиляди деца на година, сега се раждат по 50 хиляди. На кого да дава банката кредит като няма население. Тя има пари, но на човек може да даде един кредит. Чисто статистически може да видите, че хората, които може да получат кредит вече са получили. Т.е. банката няма накъде да експанзира, освен ако не вкара хора отнякъде. Тя е много вероятно, като някакво временно решение да инвестира някакви пари навън във влогове, защото тук няма какво да ги прави. Това е успокояващо от гледна точка за инфлацията. Но спокойствието да знаеш, че тези пари са ти достъпни, защото в момента в който има изгода да кредитира тук, веднага ще ги вземе от влога. 27-28 години живяхме във валутен борд, с усещането, че няма откъде да се вземат пари, особено първото десетилетие. Лихвените проценти помним какви бяха – около десет процента бяха, говорим за гражданското кредитиране. И нямаше пари. Сега не е така. Има пари, но се  създава инфлация, няма угодия.

Александър ШАБОВ