Прегледани и анализирани са добри практики по предоставяне на добро управление

Съвместен изследователски екип от СА „Д. А. Ценов“ и УНСС разработи доклад, в който представи резултатите от извършен преглед и критичен анализ на добри практики по предоставяне на добро управление.

Целта на доклада е да обобщи свършеното от екипа в рамките на Дейност 3. „Преглед на добри практики по предоставяне на добро управление“ от Работен пакет 1 „Кабинетно проучване“ на проект № КП-06-Н85/17 „Изследване и оценка на капацитета на държавната администрация в България и насоки за добро управление“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, както на национално ниво, така и в чужбина, като изведе практики с висока институционална приложимост към българската административна и законодателна среда.
На основата на проведени няколко работни срещи, мозъчна атака и експертни консултации се прецени разработката да се фокусира върху сканиране на текущото състояние в ключови области на модернизация на управлението и реформи, като анализът се ограничи до следните три нива:
• Ниво „Политики и законодателство: Регулаторна реформа“;
• Ниво „Дигитализация и изкуствен интелект“;
• Ниво „Човешки капитал и гъвкаво управление“.

От методологическа гл.т. анализът се основава на контент анализ на документи и сравнително-институционален подход, комбиниращ нормативна оценка и функционална интерпретация.
При подготовката на разработката са съблюдавани следните три ограничителни условия:
1. Прегледът на добрите практики е ограничен до посочените три нива – правене на политики и закони, технологии и човешки капитал. Извън обсега на доклада остават добри практики, които могат да бъдат идентифицирани, съблюдавайки други квалификационни характеристики.
2. Анализът се основава основно на публично достъпната информация в сайтовете на следните организации:
• Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
• Обсерваторията за иновации в публичния сектор към ОИСР (OPSI);
• Европейската комисия (ЕК);
• Института по публична администрация (ИПА);
• Европейския институт по публична администрация (EIPA);
• Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ);
• Фондацията за реформи в местното самоуправление (ФРМС).
3. Информацията в проучването е актуална към 15.03.2026 г.

За целите на доклада се приема, че термините „изпълнителна власт“, „държавна администрация“ и „органи на изпълнителната власт“ са синоними, така че анализът се отнася до всички структури на държавната администрация, независимо от това как те са наименувани в различните източници.

Разработката представя резултатите от проведено проучване на добри практики за добро управление в структурите на държавната администрация, както на национално ниво, така и в чужбина. На основата на проучени множество източници, критично анализирайки и систематизирайки добри практики в дейността на държавната администрация в България и по света, са изведени набор от практики, които са класифицирани в следните три нива:
На ниво „Политики и законодателство: Регулаторна реформа“ са представени добри практики от:
• Доклад на ОИСР „По-добри практики за регулиране в Европейския съюз 2025 г.“ (добри практики „Централен регулаторен надзор“, „Ранно участие на заинтересованите страни“, „Пропорционалност и прагов подход при оценката на въздействието“, „Систематичен анализ на регулаторни алтернативи“, „Последваща (ex post) оценка и затваряне на цикъла на политиката“, „Преглед на регулаторния „сток“ (съществуващата нормативна уредба) и намаляване на тежестите“);
• Изследване на ОИСР „Перспективи на регулаторната политика за 2025 г.;
• Казуси и инструментариум на OPSI – Обсерваторията за иновации в публичния сектор към ОИСР (добри практики от Естония, Финландия, Южна Корея, Канада и Франция);
• Инструментариум за по-добро регулиране на Европейската комисия (Програма за регулаторна пригодност и платформа „Готови за бъдещето“, Анализ на разходите и ползите – Cost-Benefit Analysis, Мултикритериен анализ на решенията – Multi-Criteria Decision Analysis, Проверка на конкурентоспособността – Competitiveness Check).
На ниво „Дигитализация и изкуствен интелект“ проучването и критичният анализ откроиха следните добри практики:
• X-ROAD Trust – Трансграничен обмен на данни (Естония и Финландия);
• K-VoM – система за разпознаване на „фишинг“ обаждания в Южна Корея;
• MyInfo – електронен профил на гражданите на Сингапур за онлайн транзакции;
• Singpass – национална дигитална идентичност на Сингапур;
• PagoPA – национална инфраструктура за дигитални плащания, Италия;
• BRISE-Vienna – преглед на разрешителни за строеж с помощта на изкуствен интелект, Австрия.
На ниво „Човешки капитал и гъвкаво управление“ внимание е обърнато на следните добри практики:
• Програма „Свободни агенти“ (Free Agents) – Канада;
• Програма „MindLab“ (Лаборатории за умения“) – Дания;
• Португалска лаборатория за публични иновации (LabX) – Португалия;
• Гъвкаво работно място и мобилност – Австралия;
• Алгоритмично управление на талантите – Сингапур (партньор на ОИСР).
Анализът е разширен с проучване на добри практики на:
 Института по публична администрация (База данни с добри практики, Конкурси за добри практики, Изследвания, проучвания и анализи);
 Европейски награди в публичния сектор (EPSA) на Европейския институт по публична администрация (EIPA);
 Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
 Националното сдружение на общините в Република България;
 Фондация за реформи в местното самоуправление.

Добрите практики са ценен ресурс, който може да бъде полезен в дейността на българските административни органи, имащи потенциала както да подобрят отделни аспекти на работата, така и цялостното им представяне. Отчитайки факта, че публичната администрация е призвана да работи не конкретно за себе си, а за обществото, всяко подобрение в нейната дейност би имало положително отражение върху общественото мнение за административния капацитет на организациите от публичния сектор, а това, освен повишаване на доверието, ще донесе и явни ползи за гражданите и бизнеса.

В доклада са дадени препоръки за предприемане на целенасочени действия от страна на компетентните органи за внедряване на работещи практики, доказали своите възможности за предоставяне на добро управление.