Да подадеш ръка, да проявиш съпричастност, да предложиш безкористно помощта си, да попиташ човека има ли нужда от нещо. От тези постъпки на хора, с добри сърца, в момента се нужда 80-годишната Славка Ралчева от село Царевец.

Като всяка домакиня и тя решила да се запаси с приготвянето на зимнина за идните месеци. Годините й не позволявали да се върти дълго около огнището вън и затова решила да използва газовия котлон, без да подозира какво нещастие ще и донесе този ден.

Бях в спалнята, а в кухнята на газовия котлон, бях сложила да сваря малко сладки от ябълки. Често ходех да го наблюдавам. След време обаче усетих някаква миризма. Газовата бутилка изпускала повече газ и пожарът лумнал. Отваряйки кухнята ме обзе гъст пушек, едва си поемах въздух, за да изляза навън. Пожарната служба бе известена и огнеборците се озоваха много бърза за гасенето на пламналия пожар. Пристигна и кметът на Свищов Генчо Генчев и кметът на селото Марин Любенов. Предлагаха ми да бъда прегледана от лекар, защото бях много стресирана, но погледът ми бе в горящото ми имущество. Не бях на себе си. Останах без мебели, бойлер, в кухнята всичко изгоря, стените са опушени навсякъде до неузнаваемост. Добре, че пожарникарите успяха да запазят къщата отвън, изплака мъката си Славка, която временно живее при дъщеря си в Свищов, но там не може да остане за дълго.

Жената живее сама с минимална пенсия. Заболяванията са ми много и част от парите отиват за лекарства. Не мога и да си представя, че сама ще успея да направя дома си отново обитаем за живеене. Всичко е толкова скъпо, а трябват и майстори. За мен животът ми вече стана ад, какво по-лошо от това да изгубиш всичко, което с години и лишения си събирал, продължава да ридае баба Славка.

Единствената надежда на 88-годишната жена е да се намерят хора с добри сърца, които да й помогнат да възстанови поне част от най-необходимото й за живеене, да направят стаите й отново обитаеми.

Да се надяваме, че ще се намерят добри хора, които ще помогнат на Славка, за да изживее старините си спокойно, защото надеждата умира последна.
Йорданка АПОСТОЛОВА,
Вестник Дунавско дело

Преглеждания: 811