55-годишен свищовлия е щастлив, когато помага на човек в беда

Всеки от нас е срещал хора, които са оставали в съзнанието му за дълго. Хора, които са докоснали сърцето му и са оставили някакъв отпечатък. За себе си знам, че досега съм срещала много такива личности и едно от тях е Сунай Ибрахимов, кранист в „Свилоза“.

Трудно може да го откриете в дома му, защото е от хората, които се чувстват щастливи, когато успеят да помогнат на човек в беда. Затова Сунай е винаги на път. Може да го откриете на покрива на къща в село Царевец, за да отстрани теч от обилните валежи напоследък.

В това време, телефонът на Сунай звъни и го търси друг за помощ, защото коминът му се нуждае от обшивка. Други пък го търсят за облицовка на бани, измазване на стаи, поставяне на гипс-картон, саниране.

За нашенеца негови клиенти, казват че е пенкелер-човек, който може всичко да прави и му идва отръки. За разлика от много други майстори, които обещават, че ще ти свършат работа, но после оставаш излъган. Сунай държи на обещаното и каже ли, че ще дойде – в уречения ден е на място.

Знам, че всеки иска да си реши проблема навреме, затова държа да спазя обещанието си, защото ще загубя доверието към мен от клиентите си, категоричен е Сунай.

Ежедневието му е напрегнато, защото, когато има работа в „Свилоза“, оставя малко време за допълнителните ангажименти, а хората го търсят за услуги, защото знаят, че той е прецизен в работата си, не претупва нещата. Работи така, че и той да е доволен от свършената работа и да му донесе успокоение, че е помогнал за решаване на проблема.

Трудно човек може да определи възрастта му по външния вид, особено, когато го видиш спокойно и изправен да стъпва на някоя къща като младеж. Не се страхувай, няма да падна, отдавна съм свикнал и с ветровете и с дъждовете по покривите, подвиква шеговито 55-годишният майстор.

И Сунай, като всички други хора, иска да има хубав, уреден дом, семейството му да бъде задоволено и щастливо. И го е постигнал благодарение на неговото трудолюбие и майсторлък.

Радвам се, че със съпругата ми Хюлия успяхме да създаден едно щастливо семейство. Дъщеря ни вече и тя създаде свое семейство. А най-голямата ни радост е малката ми внучка, която обожавам и нямам търпение да я видя и да си поиграя с нея. Какво по-хубаво от това? Моля се на Бог дано и занапред да ни даде здраве и разбирателство, бяха думите на Сунай.

Йорданка АПОСТОЛОВА,

Вестник Дунавско дело, брой 40