463 уникални книги съхранява читалищната библиотека

Началният книжен фонд на библиотеката се формира с дарените от Емануил Васкидович 800 тома книги на „елински, славянски, сръбски и разни други езици“. През първата си година на създаването си библиотеката събира 2000 тома. Днес книгохранилището е един от символите на Свищов. Със своя фонд то е част от културната памет на града. Събира, съхранява и предоставя за ползване книги и периодични издания, ръкописи и архивни документи, набавени чрез покупки и дарения…
463 уникални книги се съхраняват във фонда на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови 1856“, разказват пред Актуално Свищов библиотекарките Веселина Спасова и Маргарита Колева. Уникатите са ръкописи и старопечати. Най-стара е ръкописната „Четвероевангелие“ от 1569 година. 198 са листите, които са от дебела памучна хартия. От едно изречение от страниците на книгата става ясно, че тя е била притежание на поп Йорго от Килифарево, а е писана в румънската столица Букурещ.
Не толкова стара, но беспорно също ценна, е старопечатна книга от 1766 година „Евангелие“. Пази се във фонда под инвентарен №139 и съдържа 554 листа. Интересното за нея е, че е печатана по заповед на руската императрица Екатерина, обяснява Веселина Спасова. Безспорно място в сбирката на уникалните свищовски книги заема и „Миней и триод“ от 1646 година. Съдържа 315 листа от дебела памучна хартия. Тя, както и останалите старини са с дебели дървени корици, покрити от специално обработена кожа.
От уникалната сбирка над 12 са ръкописи, а останалите старопечати, уточняват Веселина Спасова и Маргарита Колева. Те обясняват, че от 1450 до 1500 година от първата Библия на Гутенберг до края на века книгите се наричат „инкунабули“ – книги от люлчения период на печатането. Българските старопечатни книги се датират до 1878 година, когато България е освободена от турско робство.
Безспорно място в книжната свищовска съкровищница заема „Свищовският дамаскин“. Ръкописът е от 1753 година. Той е открит и най-добре изследван от проф. Любомир Милетич. Езиковедът прави задълбочено проучване на звуковата страна, морфологията и синтаксиса на свищовския говор от средата на 18 век. Заключението на проф. Милетич е, че „свищовският дамаскин има голямо значение за историческото осветляване на североизточното българско наречие“. През 1995 година книгата е реставрирана…
Всички ръкописи и старопечати са описани в специален „Своден каталог“, който се пази в Народната библиотека „Петко Р. Славейков“ в старата столица. Уникалните книги се съхраняват в специални метални шкафове в читалищната библиотека. Самата книга пък стои в кутия, която е изработена специално за съответния ръкопис или старопечат. И кутиите и шкафовете са изработени по поръчка, обясняват техните пазители. Те допълват, че всички стари книги са качени на електронен носител и по този начин, е осигурен по-голям достъп до тях.
Уникалната сбирка се съхранява при специални условия. Температурата в помещенията и влажността на въздуха се контролират непрекъснато.
100 639 е фонда на читалищната библиотека днес. Над 700 са читателите към момента, като над 200 от тях са деца…
Александър ШАБОВ

Сн.: авторът