Първият досег на пътуващите с влак до Свищов с нашия прекрасен крайдунавски град е красивата, оригинална и стилна сграда на гарата. Тя вече е на близо сто години, но е напълно запазила първоначалния си вид, така както е изглеждала в очите на посрещачите на първия влак.
Преди прокарването на железопътната линия до гара Левски е имало различни проекти за свързване на големия търговски град с вътрешността на страната чрез ж п линия. Още Мидхат паша е замислял да прокара ж п линия от Свищов до Търново. Непосредствено след Освобождението, по време на временното управление на руските военни власти, също се разисква въпросът за осъществяване проекта на Мидхат паша, но не са могли да осигурят необходимите за строежа капитали. Известно е, че и руският предприемач Поляков е проявил сериозен интерес (1878 г.) към строителството на ж п линията, но в посока към гара Левски и Троян.
Проучванията на трасето към гара Левски са започнали през 1897 г., но проектът също не бил изпълнен поради финансови проблеми. През 1899 г. свищовското гражданство поема инициативата за построяване на ж п линията чрез свои финансови средства, които след това държавата да възмезди. Дори се е съставила специална делегация от видни свищовци (Гаврил Ненович, А.С.Бръчков, М. К. Аврамов и Хр.Ив.Попов), която до договори този проект с правителството (по информация от ръководството на гарата, записана от Николина Димитрова). Но и тази инициатива на свищовци не се осъществява. Чак през 1905 г. този въпрос се поставя отново, строителството се отдава на търг на 3 юли 1906 г., спечелен от кредитното дружество “Гирдап”.
Първо се построява локомотивното депо (1906 г.). Тази постройка съществува и до днес. През следващите години се построява и красивата, оригинална сграда на гарата (1907-1909) по плановете на арх.Стефан Иванов Джаков, който преди това участва в разработването на плановете за ж п гара Лом, с водещ арх.Пенчо Койчев. Официалното откриване на гара Свищов става на 10 август 1909 г.
Стефан Джаков (1867-1941) е родом от Карлово. Завършва Военното училище в София (1887) и участва като доброволец в Сръбско-българската война. След това завършва архитектура (1897-1901) във Висшето техническо училище в Мюнхен и работи в София като архитект във Военното министерство. От 1907 г. е на свободна практика. След Балканската и Първата световна война ( в които е участник) се установява в Пловдив (1919), където по негови планове са построени множество красиви домове. Най-известни сред тях са преустройството на Куршум хан, къщите на Л. Нигохосян, П. Кожухаров, С. Леви и др., както и къщата на Джамбаз тепе, която е известна като “Замъкът” (1923-1924) – забележителен проект на българския късен архитектурен романтизъм (П.Йокимов, с.89). Архитектът се премества в София през 1936 г. Умира на 1 юли 1041 г. – на 74 години.
Най-запомнящите се реализирани проекти на Ст. Джаков обаче си остават ж п гарите в Лом (заедно с арх.Пенчо Койчев) и Свищов. Проектът на свищовската гара е сходен с този на гара Лом, поради което може да се предположи, че и при този проект двамата архитекти са си сътрудничили. От сътрудничеството между Стефан Джаков и Пенчо Койчев (архитектът на Мавзолея в Плевен) младата българска държава получава две прекрасни и елегантни приемни сгради в гарите в Лом и Свищов, издържани в модерния стил “сецесион”.
Сградата на гара Свищов е разположена в най-ниската част на града, в непосредствена близост до Дунава и блатото. На най-ранните снимки дори се вижда как водата е в непосредствена близост до ж п линията. Арх. Джаков изгражда фасадите на сградата без допълнителни декорации. Акцентите са изящните двойни и тройни сводести прозорци на приземния етаж, рамкирани чрез сводеста открита (видима) тухлена зидария. Другият акцент е фронтонът над централния северен вход – към перона. На горния етаж (страничните крила на постройката, където са жилищните помещения) доминанта са красивите двойки прозорци, също рамкирани от сводове с червени видими тухли с ключов декоративен камък.
Оригиналният силует на постройката се оформя от раздвижената конструкция на покрива, с характерните две ъглови кули на южната част (към града) и колонадата на портика на южния вход. Оформлението на южната фасада повтаря елементите на северната фасада. Тук изпъква портикът с колонада от “рустикова” мазилта (наподобяваща едри четвъртити камъни). Големият “фронтон” (най-горната част от фасадата на сградата, най-често полукръгла или триъгълна плоскост, или украса над врата, прозорец или вход) над входа е декориран със свод от червени тухли и две “лизени” (тясна и плоска вертикална лента от зидария – за разграничаване на отделни части на фасадата), изградени също от “русти”.
Покривната конструкция, с нейния раздвижен сложен силует и видимите резбовани дървени конзоли, както и цялостното “излъчване” на сградата, показва предпочитанията на архитекта към романтизма и модерния по това време “сецесион” (“модерн”, “ар нуво”, “югендстил”). Този шедьовър е свързан и с романтизма на средновековните замъци. Не напразно се наричали арх. Стефан Джаков “строителят на замъци” (Н.Чинков, стр.141). Той е един от архитектите на младата българска държава, чието архитектурно творчество осъществява идеите на новото изкуство (“сецесиона”) под влияние на европейските постижения в архитектурата.
Така в далечната 1909 г. Свищов придобива още една “европейска” сграда, освежаваща архитектурния облик на града. Тук, на този гаров перон, свищовското гражданство е посрещало народния поет Иван Вазов (1911 г.), цар Борис III (1936 г.), видни общественици и държавници. Тук са се тълпели буйните и жадни за наука свищовски студенти, ученици, туристи. Така железопътната гара, построена по плановете на арх. Стефан Джаков, остава един от забележителните символи на Свищов и на неговата богата културна история.
Свищов, март 2007 г.
Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ
Сподели с