Живот през три епохи

Приятели, да си припомним кучето, което посрещаше нашите депутати, когато тази година влизаха в сградата на народното събрание. Те, минавайки, не пожелаха да погледнат към своя колега помияр.
Двеста и четиридесетте избраници се самозабравиха. Те със самочувствие и гордост, с високо вдигнати глави влизаха в храма Народно събрание. Влизайки в тази голяма сграда те се заклеха, че ще служат вярно на своя народ и ще работят за добруването на този народ. Те не знаят, че кучето, край което минаваха има по-голямо чувство за доброта и достойнство от тях.
Приятели, в даденото им два месеца време да съставят правителство те се карат и обиждат дали гласуването да е с машини или с хартиени бюлетини. А толкова много проблеми на този беден, изстрадал български народ имат да решават.
Но те не са виновни, че вече 33 години ни мачкат, а ние сме си виновни. Никога българинът не е бил толкова търпелив, както в тази нова България, в която дишаме и живеем днес. Не желая да обиждам никого, но днес сме примирени и търпеливи овце, чиято участ заслужаваме. Ще бъде така, докато мълчим и само коментираме, че сме много зле.
Нямаме управници, които да мислят и милеят за нашия най-беден в Европа и света изстрадал народ. Никой не вижда, че тези наконтени, нахранени и горди помияри са ни оковали в тежки и дебели вериги. Докато тази политическа мафия ни държи здраво в своите ръце така ще бъде.
Бих казал, че 80% от народа сме на този хал. Не искам да се впускам в подробности за периода, в който днес всички живеем, в тази криво разбрана демокрация.
Животът ми премина през три епохи – монархия, социализъм и демокрация. Познавам добре живота на обикновения български народ през тези епохи. Виждал съм убити партизани пред полицейските врати, когато под строй минавахме да гледаме продажниците на народа. И при социализма имаше много грешки и издевателства, но не толкова, колкото днес, както пишат управниците по техните медии.
Имах възможност да видя как живеят затворниците в затвора в Белене. Помня, че имаше учител, който да ограмотява неграмотните. Вярно, имаше и много невинни. Ще спомена нашата българска поговорка: „Край сухото гори и мокрото”. За тази епоха ще се пише много, но искам само да напомня на тези, които не са чели и не знаят, че от 5 милиона население станахме почти 10. През тези епохи премина моят не кратък живот. Гласувал съм и съм се клел в един цар през монархията, през социализма за четирима министър председатели, а днес през демокрацията за пет президента, но не помня за колко министър председатели и депутати.
Партиите, които са винаги в основата на управлението са едни от главните фактори. При монархията имаше 3-4 партии, а при социализма две – БКП и партията на земеделците и една ОФ организация. Днес партиите при тази фалшива демокрация се роят като пчели. Мога да напиша цяла книга за моя живот, но времето ми е малко и няма да ми стигне. Може и да греша, но ще си позволя да кажа за всички лидери на партии, президенти, министър председатели, министри и депутати, че са една голяма политическа мафия.
Тези хора разпродадоха държавата, която бе една от богатите в света. Тези хора и днес нямат срам пред нищо, не се спират да крадат, мамят и убиват. България загива, а ние спим и търпим. Докога ще се вдигат цените на всички стоки, посегнаха и на хляба, който Бог ни е дал. Стига сме спали, да се вдигнем и пометем като ураган тази наша мафия и всички да бъдат съдени от народа, защото българският народ скоро не ще го има. Повтарям, защото повторението е майка на знанието, че тези пиявици – от президенти до лидери на партии са за затвора в Белене. Завършвам с една стара поговорка: „Богатият винаги взема от бедния, а ситият не вярва на гладния”.
Капитан Константин Динков – Льони