Защо гробът на Гоце Делчев е в столицата на Северна Македония?

Източно от калето на Скопие се намира храма „Възнесение Господне“ или „Свети Спас“. Намира се в сърцето на скопската чаршия и на метри от джамията на Мурат паша. Църквата е смятана за един от най-важните паметници на културата в града.
Любопитното за нея е, че в нея се пазят тленните останки на българския революционер Гоце Делчев. Именно по тази причина храмът е един обект, който да посетите при пътуване до столицата на Република Северна Македония. Имайте предвид, че храма е отворен от понеделник до петък, а събота и неделя са почивни дни.
Тук публикуваме текст от книгата „50-те светини извън България, които всеки трябва да види”
Защо гробът на Гоце Делчев е в Скопие?

Гоце Делчев е деец на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско, учител, един от ръководителите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Приемник на идеите на В. Левски за създаване на революционни комитети сред народа и за подготовка на общо въоръжено въстание. От 1896 г. минава в нелегалност. Делчев е задграничен представител на ВМОРО (1896–1901), подвижен член на ЦК на ВМОРО и главен ревизор на четите. Заедно с Г. Петров изработва (1896) устава на организацията. Обявява се против прибързаното решение за общо въстание на Солунския конгрес на ВМОРО (1903). Използва псевдоними като Ахил, Миндизот. Пада убит в сражение край село Баница, на 21 април по стар стил (4 май по нов) през 1903 г. Тленните останки на войводата първоначално са погребани точно там, в общ гроб. По-късно костите му са върнати в България, след което са предадени на Македония.
Защо тогава гробът на легендарния войвода е в Скопие?
През март 1903 г. Гоце Делчев и неговите войници взривяват моста на река Ангиста на железопътната линия „Солун–Одрин”. След около два месеца, на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, те попадат в обсада от турците край село Баница, Серска област. През нощта на 3 срещу 4 май турската потеря блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов. Някои от четниците успяват да избягат. Това е една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Турците изпращат останките на Делчев и Димитър Гущанов в Сяр, където биват разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница.
Още през 1906 г. Михаил Чаков и Таската Серски прибират костите му под светия престол на църквата в с. Баница, където те престояват до 1917 г. Историята твърди, че те разкопават гроба и първоначално вземат черепа и костите на ръцете и краката. Впоследствие свещеникът към църквата изравя и торса и го добавя към останалите кости.
Сандъчето с тленните останки на войводата се запазило, въпреки че църквата е била опожарена. Михаил Чаков взема тленните останки със себе си в София. В дома на Чаков са поставени при иконата и при едно денонощно горящо кандило, там те престояват до 1923 г. През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата “Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски.
Няколко месеца по-късно са пренесени в канцеларията на дружество „Илинден”. До 7 октомври 1946 г. те се съхраняват в Македонския дом на ул. „Пиротска” №5, където се пазят в урна от Илинденската организация.
Но не е било писано духът на Гоце да намери покой и тук. След 9 септември 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от Югославия и СССР предава костите на Гоце Делчев на Скопие.
Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев.
В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той броди с четата си. Така костите на войводата са приети в Македония и са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас”, където са и днес.
По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница, видни български общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: „В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!”.
Свищов – Скопие – Свищов

Край