Световният фонд за природата WWFще зариби река Дунав с 1.6 млн. есетрови риби, предаде БНР. Те са останали непроменени от времето на динозаврите, оцелели са 200 милиона години и в момента са сред най-застрашените видове риби. Бракониерството е сред основните проблеми водещи до намаляване на популацията им. Долното течение на Дунав е от особена важност за тях и усилията на редица държави са насочени в опазването именно на тези участъци. Подробности по темата разказа Стоян Михов, ръководител на програма „Води“ към WWF България.
Той сподели, че първите дейности по зарибяването са предвидени за следващата, 2025 година с излюпването на малките рибки. Това ще се случи в Австрия и Германия, където ще бъдат изградени специални развъдници за малки есетрички, които ще бъдат единствено с природозащитна цел. По обект на бракониерство есетровите са сравними със застрашените видове бозайници, които са ни много по-познати, но те дори са по-скъпо ценени на черния пазар. Това е така, най-вече заради техния черен хайвер, който е символ на луксозния начин на живот от доста време насам. Присъствието му на трапезата на различни знаменитости се е превърнало като символ на „хайлайф“, а цената му варира от 1000 до 10 000 долара за килограм.
„Схемите за бракониерството са най-различни, но имат белезите на организирана престъпност, тъй като това е доста затворен кръг. Бракониерството се извършва основно по река Дунав и всяка година Гранична полиция и ИАРА конфискуват стотици кърмаци с хиляди куки по тях. Това са специализирани уреди за бракониерство специално за есетри и най-горещите точки за такъв тип незаконна дейност обикновено са около Козлодуй, в по-малка степен около Свищов, но като цяло в горното течение на нашия участък от реката“, каза Михов.
По думите му бракониерите реализират хайвера основно в страната, но не са редки и случаите на износа му зад граница. Видовете, които живеят у нас и в река Дунав са моруна, руска есетра, пъструга, чига, шип и атлантическа есетра. Два от видовете – шип и атлантическа есетра са напълно изчезнали от нашия участък, като единични екземпляри от атлантическата есетра са останали в Западна Европа. От останалите видове едва няколко риби успяват да дадат поколение, а жизненият цикъл на моруната е сходен с този на човека. Основната част от живота на тези създания преминава в Черно море, като в Дунав навлизат само когато се размножават и то не всяка година.
Влияе ли трафикът по реката, или различните видове съоръжения на живота на тези риби?
„Колкото и парадоксално да звучи, уловът на есетрите не е основната причина те да изчезнат. Основната причина е това, че през изминалия век са построени страшно много ВЕЦ-ове и язовири по река Дунав, които са преградили пътя на есетрите и другите мигриращи риби нагоре по течението. И всички места, които са били основните за размножаване на есетрите са останали зад тези стени. Такъв е случаят с „Железни врата“, този огромен язовир построен между Сърбия и Румъния през 70-те години на миналия век. Той отрязва пътя на есетрите точно там, където им е било мястото за размножаване и те достигайки до тази стена не могат да стигнат до местата за размножаване и започват да мигрират нагоре-надолу по реката за да търсят друго място. Когато не намерят такова се връщат обратно в морето без да успеят да се размножат“, отбеляза Михов.
Близки до нашите видове има в САЩ и Китай и там, макар че има язовири са построени съоръжения, които дават възможност за преминаване на дори много големи риби. По думите на Михов бройката от 1.6 милиона рибки, с които ще бъде зарибен Дунав е незначителна на фона на възможностите на есетровите, тъй като това е хайверът, който една-две големи женски моруни хвърлят. Това показва каква щета се нанася върху популацията от бракониерстването само на една моруна. Проектът е стартирал и е в сътрудничеството с рибарските общности в България и Румъния.
Сподели с