Централният ни градски площад в днешния си вид е обграден от три страни със сравнително нови сгради. Само в югозападната му част има по-стара постройка – сградата на Военния клуб, оцеляла от погромите “блоковото” строителство. Тя е на ъгъла на пощада, близо до банаря, с лице към главната улица (в миналото “Александровска”) и към площада. Архитектурен акцент на двуетажната сграда е овалната му ъглова част (“ротонда”), богато остъклена, която напомня на старите свищовлии за съществуващото на това място кафене “Прогрес” на кафеджията Ахмед Неджебов.

В архитектурно отношение сградата на Военния клуб е била в хармония със съществуващия до 1973 г. “Модерен театър” (кино “Киранов”) – също богато остъклена стилна сграда, построена по проектите на известния архитект Н. Лазаров. След събарянето на “Модерния театър”, Военният клуб остана самотен и някакси изолиран от новопоявилите се “модерни” постройки около централния ни площад.

Благоустрояването на площада (“пияцата”) започва през 1930 г., когато се премахват бараките от западната му част към банаря. Освободеното място се подравнява, а площадното пространство значително се разширява. През следващата година (1931) на площада се поставя нова настилка и се нивелира югозападната му част – до къщата на Ст. Бръчков. Към края на м. май 1931 г. настилката на площада е завършена: “Така павиран и разширен, какъвто стана, за в бъдеще този площад ще стане място за молебени и тържества в града” – съобщава в-к “Свободна мисъл” от 30 май 1931 г. В югозападната част на площада по това време се намира популярното кръгло кафене при банаря. Павилионът е на Борис Манджаров, а наемател е кафеджията Ахмед. Кафенето има формата на шатра и е в съзвучие с будката в Градската градина – съществуваща в същия си вид и днес. Това известно кафене е поставено на площадка, под която минава отводнителен канал, водещ надолу в северна посока към маазите. Тък се събират отпадните води, идващи от “Александровска” и “Шишковия баир”.

Минават още няколко години. През 1939 г. вече научаваме, че предстои изграждане на сграда за военен клуб: “Предсто строеж на военен клуб. Пробва се почвата и мястото на строежа, около банаря, заето временно от будката над същия” (“Свободна мисъл”, бр. 674 от 29 юли 1939 г.). В началото на м. септември 1939 г. градската техническа служба дава строителна линия за изграждането на Военния клуб, а команда от войници изкопават част от терена за основите.

Изграждането на новата сграда налага популярното кафене в павилиона до банаря да се премести. Така се слага край на това предпочитано от свищовската интелигенция кафене “при банаря”, където често са се отбивали на сладка раздумка, горещо турско кафе и кадаиф.

Навлизаме в годините на войната. Макар и бавно, с прекъсвания, строежът на Военния клуб продължава. Изкопите за основите и сутерена продължават през 1942 г.. Съобщава се, че “Изкопът за сутерена на строящия се военен клуб е вече извършен и зидарията на основите е започната” (“Свободна мисъл”, бр. 772 от 15 юни 1942 г.). Изкопите на основите са били дълбоки над 4 метра – си спомня майсторът на спорта по плуване Петьо Цветков. Дори имал с тях неприятно приключение – паднал в дълбоките изкопи, та се наложило пожарникари да го спасяват.

Към средата на 1942 г. работите по изграждането на Военния клуб са значително напреднали, както и по постройката на Съдебната палата и на академичната менза. До края на годината в свищовските вестници не намираме съобщения за хода на строежа. Едва в следващата година (1943) се съобщава, че ще се продължи работата по строежа (“Свободна мисъл”, бр.793 от 27 февруари 1943 г.). За следващите две години не намерихме сведения относно строежа на Военния клуб. Базирайки се на косвени данни, приемаме, че през 1944 г. строежът не е завършен, тъй като голямата художествена изложба с участието на Александър Божинов, Никола Танев и други известни свищовски художници се е състояла в салона на Читалището (в-к “Дунав”, бр.1 от 2 април 1944 г.). Стигаме до този извод, тъй като следващите изложби на свищовските художници се организират именно в салоните на Военния клуб. Намираме данни, че през 1945 г. във Военния клуб се урежда художествена изложба на Добри Аргиров: “На 19 т.м. в една от залите на горния етаж на Военния клуб се откри художествена изложба на г. Добри Аргиров, учител и художник в местната Реална гимназия. Вход 40 лв. за граждани и 20 лв. за ученици. (“Свищовски подем”, бр.30 от 24 май 1946 г.). От друго съобщение в този вестник научаваме, че във Военния клуб е било и часовникарското ателие на Здравко Дончев. Следователно можем да приемем, че през 1945 г. строежът на Военния клуб е завършен и започва неговото функциониране. От книгата на Ангел Балашев научаваме, че пълният проект на сградата е включвал в северната му страна да се изгради голям салон, който да се използва за организиране на “балове и чай с танци” (Ангел Балашев, с.44).

Към края на 1945 г. кметът Хр. Бояджиев пише, че “през 1945 г. за пръв път в Свищов има 14 нови постройки”. Изброяват се и обектите, построени през 1944 г., като сред тях не се споменава за Военния клуб: “Почна се също обществен строеж. Ще се действа за строежа на винарска изба, съдебна палата и сграда на земеделска банка. Академията също ще строи…Миналата година (1944-Р.В.Р.) се откри земеделска гимназия, а преди за два месеца девическа професионална гимназия” (“Свищовски подем”, бр.6 от 2 декември 1945 г.). От тези косвени данни можем да направим извод, че сградата на Военния клуб е била завършена в периода 1944-1945 г.
Свищов, април 2006 г.
Радко ВАСИЛЕВ РАДКОВ

Преглеждания: 417