За произхода на името на село Вардим

За сегашното име на село Вардим има няколко версии. Две от тях са свързани с местоположението му. В едната от тях се разказва, че в селото, разположено на брега на Дунав, идвали много търговци от вътрешността да търгуват с вар. Когато не можели да продадат стоката си, я оставяли. Местните хора пък я ползвали да варосат къщите си, които ставали ориентир за преминаващите гемии. От блатото пък, развъдник на комарите, постоянно се носел дим и заради опушването им, от печенето на риба в рибарското селище. Така от варосаните къщи и от носещият се дим, хората нарекли селището Вардим.
Другата версия е от времето, когато границата се вардила от турската войска.
Третата версия наподобява по-скоро мит: Срещу вървящ по селския друм пътник изкочил Дявола и го попитал може ли да се движи с него. Той се съгласил и… тръгнали. По едно време Дяволът предложил да се носят на смени по за една песен. Пътникът приел. Дяволът се качил първи и запял. Песента свършила и той слязъл. Тананикайки си „тра-ла-ла“, песента на човека се оказала без край. Дяволът го носил, носил и стигнали брега на Дунав, където го помолил да слезе, че да пийне малко вода от реката. Спътникът му приседнал под дърво на сянка и зачакал. Край него минал друг пътник и го запитал какво прави. „Вардя Дявола да излезе, та да продължим пътя си“, отговорил първият, а другият решил да остане при него за компания. Докато чакали минал следващ, и следващ, и следващ пътник, на които разказвали как чакат дявола да излезе от водата, та да продължат пътя си. Така в чакане замръквали и осъмвали. Дните минавали, хората се увеличавали и за да се предпазят от дъжд и бури си правели колиби оставали в очакване Дявола да излезе от водата. Така се образувало селото, в което хората и до ден днешен вардят Дявола да излезе и да продължат…